Изпод леглото вади две опаковани кутии.
— Цели два подаръка!
— Купих ги преди… ъъъ… вчерашния инцидент. Сега не съм сигурна. — Тя ми подава единия, но май е притеснена.
— Сигурна ли си, че искаш да я отворя?
Тя кима.
Разкъсвам опаковката.
— „Чарли Танго“ — прошепва Ана.
Вътре в кутията са поставени частите за малък дървен хеликоптер. Само че онази част, която направо ме слисва, е роторът.
— Със слънчева батерия. Леле! — На това му се казва добре обмислен подарък. Някъде от далечното минало изниква спомен. Първата ми Коледа. Първата ми истинска Коледа с мама и татко.
Хеликоптерът ми може да лети.
Хеликоптерът ми е син.
Лети около коледната елха.
Лети над пианото и каца насред бялото.
Лети над мама и над татко.
Лети над Лелиът, докато той си играе с легото.
Сядам и започвам да го сглобявам. Ана ме наблюдава. Става лесно и след малко държа малкия син хеликоптер в ръка.
Обожавам го.
Усмихвам се на Ана, после отивам до прозореца на балкона и гледам как роторите започват да се въртят под топлите лъчи на слънцето.
— Виж само! Какво можем да правим вече с тази технология! — Вдигам хеликоптера на нивото на очите си и наблюдавам колко лесно соларната енергия се превръща в механична. Роторите се въртят все по-бързо и по-бързо.
Леле, всичко това в детска играчка!
Има толкова много, което можем да направим с тази простичка технология. Предизвикателството е как да съхраняваме тази енергия. Графенът е начинът… но дали можем да създадем достатъчно ефикасни батерии? Батерии, които се зареждат бързо и задържат заряда…
— Харесва ли ти? — прекъсва мислите ми Ана.
— Страхотно е, Ана. Благодаря. — Прегръщам я и я целувам, докато гледаме как роторите се въртят. — Ще го сложа при безмоторния самолет в кабинета си. — Отдръпвам ръка от светлината и роторите бавно спират.
Движим се в светлината.
Ставаме по-бавни в сенките.
Спираме в мрака.
Хм. Взе да философстваш, Грей.
Това направи Ана за мен. Тя ме изтегли на светло и на мен много ми харесва.
Поставям „Чарли Танго Марк II“ върху скрина.
— Ще ми прави компания, докато поправим „Чарли Танго“.
— Може ли да се поправи?
— Не знам. Надявам се. Иначе ще ми липсва.
Ана ме поглежда замислено.
— Какво има в другата кутия? — любопитствам.
— Не съм сигурна дали този подарък е за теб, или за мен.
— Така ли?
Тя ми подава втората кутия. Тя е по-тежка и нещо в нея дрънчи. Ана замята коса през рамо и пристъпва от крак на крак.
— Защо си толкова нервна?
Тя ми се струва развълнувана и малко смутена.
— Заинтригувахте ме, госпожице Стийл. Трябва да кажа, че реакцията ви ми доставя удоволствие. Какво сте намислили? — Махам капака и върху подаръчната хартия виждам малка картичка.
На рождения си ден
Прави груби неща с мен.
Моля те.
Твоя Ана X
Вдигам очи към нея.
Това пък какво означава?
— Да правя груби неща с теб ли? — питам. Тя кима и преглъща. Нервна е и дълбоко в себе си знам накъде върви тази работа. Говори за стаята за игра.
Готов ли си за това, Грей?
Разкъсвам меката хартия, която крие съдържанието на кутията, и вадя маска за очи. Добре, иска да е с маска. След това вадя щипките за зърна. О, не и тези. Много са стегнати. Не са за начинаещи. Под щипките вадя анален разширител, но този е прекалено голям. Сложила е вътре и айпода ми, което ме радва. Изглежда, харесва музикалния ми вкус. Виждам и сребристосивата си вратовръзка, значи иска да я завържа.
Накрая, точно както предполагах, е сложила и ключа към стаята за забавления.
Тя ме наблюдава с големите си сини очи.
— Искаш да си играем ли? — питам тихо, с дрезгав глас.
— Да.
— За рождения ми ден ли?
— Да. — Гласът й едва доловим.
Да не би да го прави, защото мисли, че го искам? Не й ли стига онова, което правим? Аз готов ли съм за подобно нещо?
— Сигурна ли си? — искам да се уверя.
— Без бичове и бой обаче.
— Това ми е ясно.
— Тогава да. Сигурна съм.
Тя ме слисва. Всеки божи ден. Вглеждам се в съдържанието на кутията. Понякога направо ме смайва.
— Полудяла за секс и ненаситна — измърморвам. — Е, мисля, че ще мога да направя нещо с тези неща.
След като тя го иска — и думите й се връщат при мен като порой. Тя искаше и настояваше. Не спря.
Харесва ми изчанченото ти чукане.
Ако спечеля, Крисчън, ще ме заведеш в стаята за игри.