Червена стаичке, идваме.
Искам демонстрация. Обичам да ме завързваш.
Връщам всичко в кутията.
Можем да се позабавляваме.
И искрата на очакване припламва и възпламенява слабините ми. Не съм я усещал от последната ни сцена в стаята за забавления. Наблюдавам я с присвити очи и й подавам ръка.
— Хайде — подканям я и веднага забелязвам колко е нетърпелива.
Тя пъхва ръка в моята.
Добре, значи ще действаме.
— Тръгвай. — Чакат ме един милион неща за вършене след вчерашната катастрофа, но не давам пет пари. Днес имам рожден ден и ще се позабавлявам с годеницата си.
Пред стаята за забавления спирам.
— Сигурна ли си?
— Да.
За момент ми се струва замислена.
— Не искам да ме снимаш.
Това пък откъде дойде? Защо ми е да я снимам?
Грей, разбира се, че ще го направиш, ако тя ти позволи.
— Добре — съгласявам се, но не спирам да мисля кое я е накарало да го каже. Да не би да знае? Това е невъзможно.
Отключвам вратата, изпълнен съм с нервно очакване и същевременно съм възбуден — също както първия път, когато я вкарах тук. Влизаме и затварям.
За пръв път, откакто тя ме напусна, стаята ми се струва приветлива.
Мога да се справя.
Поставям кутията с подаръка върху скрина, вадя айпода и го поставям на мястото му, включвам уредбата. „Юритмикс“. Точно така. Тази песен е излязла в годината преди да се родя. Има много прелъстителен ритъм. Харесва ми. Да, струва ми се, че на Ана ще й хареса. Включвам на повторение и чувам началото на песента. Високо е, затова малко намалявам.
Когато се обръщам към нея, тя е застанала в средата на стаята и ме наблюдава с жадно, похотливо изражение. Зъбите й си играят с долната устна, а бедрата й се полюшват в такт с музиката.
О, Ана, какво чувствено създание си ти.
Пристъпвам към нея и нежно я щипвам по брадичката, за да освободя устната.
— Какво ти се прави, Анастейжа? — прошепвам и я целувам лекичко в ъгълчето на устата, без да отдръпвам пръсти от брадичката.
— Ти имаш рожден ден. Прави, каквото ти се иска — въздиша тя и ме стрелва с потъмняващите си очи, пълни с обещания.
Мама му стара.
Все едно говори на пениса ми.
Прокарвам палец по долната й устна.
— Да не би да си тук, защото смяташ, че на мен ми се иска да съм тук?
— Не. И на мен ми се иска да съм тук.
Тя е сирена.
Моята сирена.
В такъв случай да започнем с основното.
— О, има ужасно много възможности, госпожице Стийл. Но да започнем с това да сте гола. — Дръпвам колана на робата, развързвам го и отдолу се показва копринената й нощница.
Отстъпвам крачка назад и сядам на подлакътника на канапето.
— Съблечи се. Бавно.
Госпожица Стийл обича предизвикателствата.
Смъква бавно халата и го оставя да падне като облак на пода, очите й не се откъсват от мен. Вече съм твърд. Желанието обхваща тялото ми. Прокарвам пръсти по устните си, за да не я пипам.
Тя вдига и двете презрамки от раменете си, наблюдава ме, аз наблюдавам нея, а след това пуска дрехата да се плъзне по тялото й и да се разстеле при халата на пода. Остава гола пред мен, в цялата си прелест.
Съвсем различно е, когато не откъсва очи от мен.
По-вълнуващо е, защото вече не мога да се скрия.
Хрумва ми идея и аз пристъпвам към скрина, за да извадя вратовръзката от кутията с подаръка. Прокарвам я през пръстите си и отивам до мястото, където тя чака търпеливо.
— Струва ми се, че сте облечена прекалено леко, госпожице Стийл. — Слагам я на врата й и бързо я стягам на уиндзорски възел, но оставям по-широкия край свободен. Пръстите ми се отриват във врата й и тя ахва, а аз пускам дългия край, така че да докосне края на срамните косми. Целувам я бързо. — Какво да правим сега с теб? — прошепвам. Стискам връзката в ръка и я изтеглям силно и тя полита в ръцете ми. Голото тяло, притиснато до моето, е като възпламеняващо устройство. Пръстите ми се вплитат в косата й. Устата ми покрива нейната и аз пъхвам език.
Силно. Настойчиво. Не вземам затворници.
Тя има вкуса на сладката Анастейжа Стийл. Любимият ми аромат.
С другата ръка обхващам задничето й, опипвам този невероятен задник.
Когато я пускам, и двамата сме задъхани. Гърдите й се издигат и спускат с всяка глътка въздух.
О, любима, какво ми причиняваш!
Какво искам да ти направя!
— Обърни се — нареждам. Тя изпълнява на секундата и аз махам шнолата от косата й и я сплитам. Никакви косми в стаята за игри.
Нежно подръпвам опашката и главата й се отпуска назад.