— Анастейжа, няма да те докосна отново, не и преди да ме помолиш.
— Какво!? — Изглежда ми малко разстроена.
— Така ще започнеш да споделяш с мен. Следващия път, когато се любим, ще трябва да ми кажеш точно какво искаш, при това в най-малки подробности.
Сега вече ви дадох тема за размисъл, госпожице Стийл.
Когато Тейлър спира пред апартамента й, я вдигам от скута си. Слизам от автомобила, след това й отварям вратата. Тя е сънена и очарователна.
— Приготвил съм ти подарък.
Това е. Дали ще приеме подаръка ми? Това е последният етап от кампанията ми да си я върна. Отварям багажника и вадя подаръчната кутия, в която е нейният лаптоп, телефонът и айпадът. Тя вдига очи от кутията и ме поглежда подозрително.
— Отвори я, като се прибереш.
— Ти няма ли да влезеш?
— Не, Анастейжа. — Колкото и да ми се искаше. И двамата трябваше да се наспим.
— Кога ще те видя?
— Утре.
— Шефът ми иска да изляза с него на по чашка.
Какво, по дяволите, иска този задръстеняк? Трябва да подгоня Уелч за доклада за Хайд. Има нещо за него, което не е отразено в сведенията за служителите. Нямам му никакво доверие.
— Така ли? — Старая се да говоря небрежно.
— За да отпразнуваме първата ми седмица — добавя тя бързо.
— Къде?
— Не знам.
— Мога да те взема оттам.
— Добре… Ще ти пусна мейл или есемес.
— Добре.
Отиваме до входа заедно и аз наблюдавам, развеселен, как тя рови в чантата си за ключовете. Отключва вратата и се обръща да се сбогува, а аз не издържам повече. Навеждам се и стискам брадичката й с пръсти. Искам да я целуна силно, но се въздържам и я обсипвам с нежни целувки от слепоочието до устата. Тя стене и този сладък звук стига до члена ми.
— До утре — казвам и не успявам да скрия желанието от гласа си.
— Лека нощ, Крисчън — прошепва тя и копнежът й е точен отклик на моя.
О, любима. Утре. Не сега.
— Влизай веднага — нареждам и това е едно от най-трудните неща, които съм правил: да я оставя да си отиде, след като знам, че е моя. Тялото ми не обръща внимание на благородния жест и се напряга в очакване. Тръсвам глава, удивен от похотта, която изпитвам към Ана.
— До скоро, сладурче — подвиквам след нея, обръщам се към улицата и тръгвам към колата, решен да не поглеждам назад. Щом се качвам в аудито, си позволявам да погледна. Тя е все още там, стои на входа и ме гледа.
Чудесно.
Върви да си легнеш, Ана, опитвам се да й внуша със силата на мисълта си. Тя сякаш ме чува и затваря вратата, а Тейлър пали двигателя и потегляме към дома, в „Ескала“.
Отпускам се на седалката.
Каква огромна разлика от вчера.
Ухилвам се. Тя е моя, отново.
Представям си я в апартамента й, как отваря кутията. Дали ще се ядоса? Или ще остане очарована?
Ще се ядоса.
Никога не е приемала подаръците с лека ръка.
Мама му стара. Дали не прекалих?
Тейлър се насочва към гаража в „Ескала“ и спираме на празното място до АЗ на Ана.
— Тейлър, утре би ли откарал аудито на госпожица Стийл до тях? — Надявам се да приеме и автомобила.
— Разбира се, господин Грей.
Оставям го в гаража да прави каквото обикновено прави и тръгвам към асансьора. Щом влизам, проверявам телефона, за да видя дали не е написала нещо за подаръците. Вратата на асансьора тъкмо се отваря и аз влизам в апартамента си, когато получавам имейл.
От: Анастейжа Стийл
Относно: АЙПАД
Дата: 9 юни 2011, 23:56
До: Крисчън Грей
Отново ме разплака.
Айпадът страшно ми хареса.
Песните страшно ми харесаха.
Обичам те.
Благодаря.
Лека нощ.
Ана хх
Ухилвам се към екрана. Сълзи на щастие, супер!
Харесва й.
Обича ме.
Петък, 10 юни, 2011
Тя ме обича.
Трябваше ми тричасово пътуване с автомобил, за да спра да потръпвам при тази мисъл. Но пък тя не ме познава истински. Тя не знае на какво съм способен, нито защо правя едно или друго. Никой не може да обича чудовище, колкото и да е състрадателен.
Изхвърлям тази мисъл от главата си, защото не искам да се впускам в негативни мисли.
Флин ще се гордее.
Бързо пиша отговор на имейла й.