Краката сигурно я болят. Тя стене, когато я вдигам и я пренасям на леглото, където я полагам върху сатенените чаршафи. С дистанционното изключвам музиката, след това си свалям дънките и освобождавам огромната си ерекция. Започвам да галя задната страна на бедрата, коленете, прасците, след това раменете й и махам разкопчаните белезници. Лягам до нея, свалям маската и виждам, че очите й са още затворени. Нежно разплитам плитката, освобождавам косата й. Навеждам се и я целувам по устните.
— Невероятно си красива.
Тя отваря едното си замаяно око.
— Здрасти — усмихвам й се аз.
Тя измърморва нещо в отговор.
— Достатъчно грубо ли беше?
Тя кима и ми отправя сънена усмивка.
Ана, никога не ме предаваш.
— Май се опитваше да ме убиеш.
— Смърт от оргазъм. Има и по-лоши неща.
Като например да умреш, когато паднеш с „Чарли Танго“.
Тя протяга ръка и ме гали и потискащата мисъл изчезва.
— Съгласна съм да ме убиваш така, когато пожелаеш — заявява тя. Хващам ръката й и целувам кокалчетата. Гордея се с нея. Тя никога не ме разочарова. Тя хваща лицето ми между дланите си и ме целува.
Спирам, отдръпвам се.
— Ето какво искам да правя — прошепвам. Изпод възглавницата вадя дистанционното и сменям песента. Натискам копчето, знам, че ще се включи на повторение, и обръщам Ана по гръб. Класиката на Робърта Флак „Първия път, когато видях лицето ти" изпълва стаята. — Искам да те любя — прошепвам. Устните ми търсят нейните, пръстите й се вплитат в косата ми.
— Моля те — въздиша Ана и чувственото й тяло се надига, за да посрещне моето, отваря се за мен, докато аз нежно навлизам и двамата се любим бавно и нежно.
Виждам я как потръпва в ръцете ми и оргазмът й ме повлича с нея. Отпускам се, изливам се в нея, отмятам глава назад и викам името й, обзет от почуда.
Обичам те, Ана Стийл.
Притискам я към себе си. Никога няма да я пусна да си отиде.
Радостта ми е съвършена. Бил ли съм някога толкова щастлив?
Когато се връщам отново на планетата, приглаждам косата й назад и я поглеждам — жената, която обичам.
Тя плаче.
— Ей. — Обхващам главата й в ръце. Да не би да съм я наранил? — Защо плачеш?
— Защото невероятно много те обичам — признава тя и аз затварям очи, оставям думите да ме помилват.
— И аз те обичам, Ана. Ти ме правиш… цял. — Целувам я, когато музиката спира, и дръпвам чаршафа, завивам и двама ни. Тя изглежда божествено; косата й е рошава, очите й греят въпреки сълзите. Тя е пълна с живот.
— Какво искаш да правим днес? — пита тя.
— Денят ми вече е пълен. — Целувам я.
— И моят.
Обичам Ана, когато се прави на интересна, винаги е готова за това. Мисля си за плановете, които имам за нея по-късно. Дано са й приятни.
— Трябва да се обадя на шефа на пиар отдела. Честно казано, предпочитам да остана в това балонче заедно с теб.
— Ами катастрофата?
— Ще се чупя.
— Днес е рожденият ви ден, господин Грей. Позволено ви е. Освен това ви искам само за себе си. — Тя се навежда и лекичко ме хапе по челюстта. Струва ми се щастлива и свободна, малко уморена. — Харесва ми изборът ви на музика. Откъде ги намираш тези песни?
— Радвам се, че ги харесваш. Понякога, когато не мога да спя, или свиря на пиано, или ровя в айтюнс.
— Не ми е приятно да си представям, че не можеш да спиш и си сам. Струва ми се самотно — заявява Ана и състраданието й веднага проличава.
— Честно казано, не се бях чувствал самотен, докато ти не ме изостави. Нямах представа колко съм нещастен.
Тя продължава да ме гали по лицето.
— Извинявай.
— Не се извинявай, Ана. Онова, което направих, не беше редно.
Тя поставя пръст на устните ми.
— Тихо — настоява тя. — Обичам те какъвто си.
— Това е песен.
Тя прихва и сменя темата, разпитва ме за работата.
— Изминахме дълъг път — заявява Ана и ме гали.
— Така е.
Изведнъж ми се струва умислена.
— За какво мислиш? — питам.
— За фотосесията на Хосе. За Кейт. Как се разпореждаше. И колко готин беше ти.
— Готин? — Аз ли?
— Да. Много готин. А Кейт вършеше всичко. Седни тук. Направи това. Направи онова. — Така добре имитира Кавана. Не се сдържам и прихвам.
— Само като си помисля, че можеше да дойде да ме интервюира тя! Бог да благослови настинката! — Целувам я по носа.
— Май беше пипнала грип, Крисчън — кара ми се тя и без да мисли, прокарва пръсти през космите на гърдите ми. Странно, но имам чувството, че е прогонила мрака. Дори не трепвам. — Всички камшици са изчезнали — отбелязва тя и разглежда стаята за игра.
Прибирам кичур коса зад ухото й.