— Реших, че никога няма да преминеш тази граница.
— Да, и аз така мисля. — Тя се обръща и разглежда камшиците, палките и нагайките на стената.
— И тях ли искаш да изхвърля?
— Без нагайката… кафявата. И онзи велурен камшик. — Усмихва се закачливо.
— Добре, нагайката и камшикът. Госпожице Стийл, вие не преставате да ме изненадвате.
— Както и вие, господин Грей. Това е едно от нещата, които обичам във вас. — Тя целува нежно ъгълчето на устата ми.
Неочаквано имам нужда да го чуя от нея, защото все още не мога да повярвам.
— Какво друго в мен обичаш?
Очите й стават нежни от обич.
— Ето това. — Тя гали с пръст устните ми, гъделичка ги. — Обичам това тук и всичко, което излиза от него, и онова, което правиш с него. И онова, което е вътре. — Милва ме по слепоочието. — Ти си невероятно интелигентен, остроумен и начетен, компетентен си в ужасно много области. Но най-много обичам това, което е тук вътре. — Притиска длан към гърдите ми. — Ти си най-състрадателният човек, когото познавам. Нещата, които правиш, работата ти, внушават благоговение.
— Благоговение ли? — повтарям, тъй като не мога да повярвам, но ми харесва как звучи. Бавна усмивка разтяга устните ми, но преди да кажа нещо, тя се хвърля върху мен.
Ана спи няколко минути в ръцете ми. Аз лежа и гледам в тавана, наслаждавам се на тежестта й. Възможно ли е да изпитам по-голямо задоволство? Май не. Тя се буди и аз я целувам по челото.
— Гладна ли си?
— Хмм, умирам от глад.
— И аз.
Тя слага ръце на гърдите ми и ме разглежда.
— Днес имате рожден ден, господин Грей. Ще ви сготвя нещо. Какво ви се яде?
— Направи ми изненада. — Прокарвам длан по гърба й. — Трябва да проверя блакберито си за съобщенията, които съм пропуснал вчера. — Въздишам, когато ставам от леглото. Мога да прекарам цял ден с нея.
— Хайде да вземем душ — предлагам.
Тя се ухилва и двамата заедно, увити в червения чаршаф, тръгваме към банята.
Щом се облича, Ана взема мокрите дрехи от снощи от мивката и излиза. Облечена е в къса синя рокля, под която се виждат целите й крака.
Прекалено много се вижда.
Добре че сме само двамата.
И Тейлър.
Преставам да се бръсна за момент.
— Остави ги, госпожа Джоунс ще се заеме с тях.
Тя ме поглежда през рамо и се усмихва.
Когато сядам на бюрото, се чувствам жизнен. Ана прави нещо в кухнята, а аз трябва да преглеждам купища имейли и есемеси. Повечето са от Сам, раздразнен, че не съм му се обадил. Има и други… трогателни от мама, от Мия, от татко, от Елиът, които ме молят да им позвъня. Сърцето ми се свива, когато разбирам колко много са били разтревожени.
И от Елена.
Мама му стара.
Следва колебливият глас на Ана.
Здрасти… ъ-ъ-ъ… аз съм. Ана. Добре ли си? Обади ми се. Притеснението й личи. Сърцето ми се свива още повече, когато става съвсем ясно, че съм подложил всички на истински ад.
Грей, ти си идиот.
Трябваше да се обадиш.
Запазвам всички съобщения освен това на Елена и се връщам към най-важното, от цветарницата в Белвю. Звъня им, за да уточня изискванията си, и съм облекчен, че могат да ми свършат работа в последния момент.
След това звъня на любимия си бижутериен магазин. Добре де, единственият бижутериен магазин, който знам. Там купих обиците на Ана и, изглежда, те ще ми помогнат с пръстена. Ако бях суеверен, бих казал, че това са добри поличби за бъдещето.
След това звъня на Сам.
— Господин Грей, къде бяхте? — Той е бесен. Още по-зле за него.
— Бях зает.
— Пресата не спира да предъвква историята с хеликоптера. Има няколко новинарски канала, които искат интервюта…
— Сам, подготви изявление. Кажи им, че с Роз сме добре. И да го видя за одобрение. Няма да има интервюта. Нито за печата, нито за телевизията.
— Но, Крисчън, това е невероятна възможност…
— Казах не. Подготви изявлението.
Той млъква за момент, нали обича да е в светлината на прожекторите.
— Добре, господин Грей — тросва се след миг. Чувам гласа му, решавам да не обръщам внимание, но започвам да си мисля, че ми трябва нов пиар. Очевидно са го прехвалили в препоръките си.
— Благодаря, Сам. — Затварям.
Звънвам на Тейлър по интеркома.
— Добър ден, господин Грей.
— Какво ново?
— Ще сляза, господине.
Тейлър идва и ми казва, че „Чарли Танго“ е бил открит, че е изпратен екип да го вдигне заедно с представител от Федералната авиационна администрация и човек от „Еърбъс“, производителя на „Чарли Танго“.
— Надявам се ще успеят да дадат отговори.
— Сигурен съм, че ще успеят, господине — отвръща Тейлър.