— Пуснах ви по мейла списък на хората, на които трябва да позвъните.
— Благодаря. Има още нещо. Ще отскочиш ли до този магазин? — Обяснявам какво съм обсъждал с бижутера. Тейлър ми се усмихва широко.
— С удоволствие, господине. Това ли е всичко?
— Засега. И благодаря.
— За мен е удоволствие. И честит рожден ден. — Той ми кима и тръгва.
Вдигам телефона и се заемам със списъка на Тейлър. Докато съм на телефона и докладвам на Федералната авиационна асоциация, пристига имейл от Ана.
От: Анастейжа Стийд
Относно: Обяд
Дата: 18 юни 2011, 13:12
До: Крисчън Грей
Уважаеми господин Грей,
Пиша Ви, за да Ви съобщя, че Вашият обяд е почти готов.
И че по-рано днес преживях умопомрачително перверзно чукане.
Умопомрачителното перверзно чукане е препоръчително за рожден ден.
И още нещо: обичам Ви.
А х
(Ваша годеница)
Сигурен съм, че госпожа Уилсън, с която разговарям по телефона, чува усмивката ми. С един пръст натискам отговор.
От: Крисчън Грей
Относно: Перверзно чукане
Дата: 18 юни 2011, 13:15
До: Анастейжа Стийл
Кой момент ти се видя най-умопомрачителен?
Водя си записки.
Крисчън Грей
Освирепял от глад и
изпосталял след сутрешните усилия
Главен изпълнителен директор на
„Грей Ентърпрайзис Холдинг“
PS: Подписът ти ми харесва.
PPS: Къде остана изкуството да водиш разговор?
Приключвам телефонния разговор с госпожа Уилсън и излизам от кабинета, за да открия Ана.
Тя е много съсредоточена. Отивам на пръсти до плота в кухнята, докато тя пише на телефона. Натиска изпращане, вдига поглед и отскача, когато ме вижда да й се подхилвам. Заобикалям кухненския остров, привличам я до себе си и я целувам, изненадвам я отново.
— Това е всичко, госпожице Стийл — отбелязвам, когато я пускам и се връщам в кабинета си, нелепо доволен от себе си.
Имейлът й ме чака.
От: Анастейжа Стийл
Относно: Освирепял от глад?
Дата: 18 юни 2011, 13:18
До: Крисчън Грей
Уважаеми господин Грей,
Позволявам си да привлека Вашето внимание към първия ред от предишния ми имейл, с който Ви информирах, че обядът Ви наистина е почти готов… тъй че да ги нямаме тия глупости, че сте били освирепял от глад и изпосталял.
Що се отнася до най-умопомрачителните моменти от перверзното чукане… честно казано — всички. С интерес бих прочела Вашите записки. И аз си харесвам подписа в скобите.
А х
(Ваша годеница)
PS: Откога си толкова словоохотлив? И разговаряш по телефона!
Обаждам се на мама, за да й кажа за цветята.
— Как си, миличък? Почина ли си? Изнесли са всичко за катастрофата в пресата.
— Знам, мамо. Добре съм. Трябва да ти кажа нещо.
— Какво?
— Предложих на Ана да се омъжи за мен. Тя каза да.
Мама е шокирана и мълчи.
— Мамо?
— Извинявай, Крисчън. Това е чудесна новина — отвръща тя, въпреки че долавям колебание в гласа й.
— Знам, че е неочаквано.
— Сигурен ли си, миличък? Не ме разбирай погрешно, обожавам Ана. Само че това е толкова скоро, а и тя е първото момиче…
— Мамо. Не е първото момиче. Тя е първата, която съм ви представил.
— О.
— Именно.
— Много се радвам за теб. Честито.
— Има и още нещо.
— Какво, миличък?
— Поръчал съм да доставят едни цветя, за навеса за лодки.
— Защо?
— Първото ми предложение беше едно такова никакво.
— Ясно.
— И, мамо, не казвай на никого. Искам да е изненада. Ще съобщя тази вечер.
— Както кажеш, миличък. Мия се занимава с доставките за партито. Чакай да я намеря.
Чакам цяла вечност или поне така ми се струва.
Хайде, Мия.
— Здрасти, брат ми. Слава богу, че си все още сред нас. Какво става?
— Мама ми каза, че ти отговаряш за доставките за партито. Колко голям ще е купонът.
— След като едва не загина, ще празнуваме.
Мама му стара.
— Има една доставка за навеса за лодки.