— Добре. Каква?
— От цветарница „Белвю“.
— Защо? За какво?
Господи, тя е толкова досадна.
Вдигам поглед и забелязвам, че Ана е застанала в безобразно късата си рокля на прага и ме наблюдава.
— Просто ги пусни вътре и ги остави на мира. Разбра ли, Мия?
Ана накланя глава на една страна и слуша.
— Хубаво.
Ана имитира ядене.
Храна. Чудесно.
— До по-късно — казвам на Мия и затварям. — Само още един разговор? — питам Ана.
— Естествено.
— Тази рокля е много къса.
— Харесва ли ти? — Ана прави пирует на прага и полата се вдига, разкрива дантелено бельо.
— Изглеждаш фантастично с нея, Ана. Просто не искам никой друг да те вижда така.
— О! — Тя се мръщи. — Ние сме си вкъщи, Крисчън. Наоколо е само персоналът.
Не искам да я дразня. Кимам примирено, доколкото мога, и тя се врътва и се връща в кухнята.
Стегни се, Грей.
Следващото обаждане трябва да е до бащата на Ана. Нямам представа какво ще каже той, когато поискам ръката на дъщеря му. От досието на Ана вадя мобилния на Рей. Хосе каза, че щял да ходи за риба. Надявам се да е на място, където има сигнал.
Само че не е. Включва се гласова поща.
— Рей Стийл. Оставете съобщение.
Кратко и ясно.
— Здравейте, господин Стийл, обажда се Крисчън Грей. Бих искал да говоря с вас за дъщеря ви. Моля ви, позвънете ми. — Оставям номера си и затварям.
А ти какво очакваше, Грей?
Той е някъде в горите на парк Маунт Бейкър.
Докато папката на Ана е на бюрото, решавам да депозирам малко пари в банковата й сметка. Тя трябва да свикне да има пари.
Двайсет и четири хиляди долара!
Двайсет и четири хиляди долара за прекрасната дама в сребърно, първи път, втори път. Продадено!
Смея се, като си припомням дързостта й на търга. Питам се какво ли ще каже по този въпрос. Сигурен съм, че разговорът ще е интересен. На компютъра прехвърлям петдесет хиляди долара на нейната сметка. Тя ще може да ги види след час.
Стомахът ми ръмжи. Гладен съм. Телефонът ми звънва. Обажда се Рей.
— Господин Стийл, благодаря ви, че ми връщате обаждането…
— Ани добре ли е?
— Напълно. Повече от добре. Супер е.
— Слава богу. Какво да направя за теб, Крисчън?
— Знам, че сте на риболов.
— Опитвам се. Днес уловът не е добър.
— Жалко. — Тази работа е по-притеснителна, отколкото очаквах. Дланите ми се потят, а господин Стийл не казва нищо и притеснението ми става още по-голямо.
Ами ако каже не? Не съм и помислял за тази възможност.
— Господин Стийл?
— Да, Крисчън? Казвай.
— Да, разбира се. Ами… Обаждам се, защото, ъ-ъ-ъ, искам разрешението ви да се оженя за дъщеря ви. — Думите се изливат така, сякаш никога през живота си не съм договарял сделка. Освен това са посрещнати с оглушително мълчание.
— Господин Стийл?
— Дай ми дъщеря ми — настоява той.
Мама му стара.
— Един момент. — Изскачам от кабинета и отивам при Ана, подавам й телефона. — Рей иска да те чуе.
Тя се ококорва от шок. Взима телефона, покрива го с ръка и прописква:
— Казал си му!
Кимам.
Тя си поема дълбоко дъх и отдръпва ръката си от микрофона.
— Здрасти, татко.
После слуша.
Слуша спокойно.
— Какво каза? — пита и слуша отново, без да откъсва поглед от мен. — Да, неочаквано е. Чакай. — Отправя ми неразгадаем поглед, тръгва към другия край на стаята и излиза на балкона, където продължава разговора.
Започва да крачи напред-назад, но е близо до прозореца.
Аз съм напълно безпомощен. Мога единствено да я наблюдавам.
Езикът на тялото й не издава нищо. Неочаквано тя спира и лицето й грейва. Усмивката й може да озари цял Сиатъл. Или е казал да… или не.
По дяволите, Грей. Престани да мислиш негативно.
Тя казва нещо друго. Струва ми се, че ще се разплаче.
Мамка му. Това не е на добро.
Тя се втурва вътре и тиква телефона в ръката ми; изглежда малко вкисната.
Нервно вдигам телефона до ухото си.
— Господин Стийл?
Усещам погледа на Ана в гърба си и отивам в кабинета, да не би новината да е лоша.
— Крисчън, трябва да ми казваш Рей. Изглежда, момичето ми е лудо по теб, така че няма да застана на пътя й.
Луда по мен. Сърцето ми прескача и полита.
— Благодаря, господине.
— Ако я нараниш по някакъв начин, ще те убия.
— Не очаквам нищо друго.
— Откачени деца — мърмори той. — Да се грижиш добре за нея. Ани е моето слънчице.
— И моето… Рей.
— Успех като се обадиш на майка й. — Той се смее. — Сега отивам да ловя риба.
— Дано уловиш двайсеткилограмова.
— Значи знаеш.