— Казала ли си на някого? — питам.
— Не! Не съм, разбира се — сопва се тя и има наглостта да ме погледне обидено.
Добре. Пристъпвам към камината, вадя запалка от малка порцеланова купичка на полицата, паля ъгъла на разпечатката и я пускам както е запалена зад решетката. И двете ме наблюдават мълчаливо.
След като листът се превръща в пепел, насочвам вниманието си към двете.
— Даже на Елиът ли? — пита Ана.
— На никого — тросва се тя. Изглежда малко учудена и може би обидена. — Просто исках да се уверя, че си добре, Ана — продължава загрижено.
Те не ме виждат, когато извъртам очи към тавана.
— Добре съм, Кейт. Отлично. Моля те, ние с Крисчън сме добре, много добре. Това е стара история. Просто я забрави — моли Ана.
— Да я забравя ли? — Катрин извива вежди. — Как да я забравя? Какво ти е направил?
— Нищо не ми е направил, Кейт. Честно — добре съм.
— Наистина ли? — иска да се увери тя.
Мама му стара.
Прегръщам Ана и впивам поглед в Катрин, опитвам се, вероятно не много успешно, да скрия враждебността от изражението си.
— Ана се съгласи да стане моя жена, Катрин.
— Твоя жена? — изписква Катрин и се ококорва невярващо.
— Да, ние ще се женим. Тази вечер ще обявим годежа си — уведомявам я.
— О! — Катрин зяпва Ана и не може да повярва. — Оставям ви сами за шестнайсет дни и ето какво се случва! Много е внезапно. Значи когато вчера казах… — Тя млъква. — И как се вписва във всичко това този имейл?
— Не се вписва, Кейт. Забрави го — моля те. Аз го обичам и той ме обича. Престани с това. Не му разваляй рождения ден и нашата вечер — моли Ана.
Очите на Катрин се наливат със сълзи.
Мама му стара. Ще реве ли?
— Няма. Разбира се, че няма. Но ти… ти добре ли си?
— Никога не съм била по-щастлива — прошепва Ана и сърцето ми ускорява ритъма си.
Катрин протяга ръка към нейната, въпреки че съм прегърнал Ана.
— Наистина ли си добре? — иска да се увери тя, гласът й е пълен с надежда.
— Да. — Ана ми се струва още по-щастлива и се измъква от прегръдката ми, за да прегърне приятелката си.
— О, Ана, ужасно се разтревожих, когато прочетох това нещо. Не знаех какво да си мисля. Ще ми обясниш ли? — пита тя.
— Някой ден, не сега.
— Добре. Няма да кажа на никого. Много те обичам, Ана, като родна сестра. Просто си мислех… — Тръсва глава. — Не знаех какво да си мисля. Извинявай. Ако си щастлива, и аз съм щастлива. — Поглежда ме. — Извинявай, не исках да се натрапвам.
Кимам й. Може наистина да държи на Ана, но просто не мога да си обясня как я търпи Елиът.
— Наистина ужасно съжалявам. Ти си права, не е моя работа — прошепва тя на Ана.
Стряска ни почукване на вратата и мама наднича.
— Всичко наред ли е, скъпи? — пита мама, без да откъсва поглед от мен.
— Всичко е наред, госпожо Грей — бърза да отговори Катрин.
— Да, мамо — потвърждавам аз.
Тя не крие облекчението си. Влиза и казва:
— Тогава няма да възразите, ако прегърна сина си на рождения му ден. — Отправя на всички широка усмивка и се втурва в протегнатите ми ръце. Притискам я до себе си. — Честит рожден ден, скъпи — пожелава ми тя. — Щастлива съм за теб.
— Добре съм, мамо. — Вглеждам се в топлите й лешникови очи, което блестят с майчина обич.
— Много се радвам за теб — продължава тя и притиска длан до бузата ми.
Мамо. Обичам те.
Тя се отдръпва от прегръдката ми.
— Е, деца, ако сте свършили тук, цял куп хора чакат да се уверят, че наистина си жив и здрав, Крисчън, и да ти честитят рождения ден.
— Идваме.
Мама поглежда доволно от Катрин към Ана, облекчена, че всичко е наред. Намига на Ана и отваря вратата. Ана ме хваща за ръка.
— Още веднъж се извинявам, Крисчън — обажда се отново Катрин.
Кимвам й едва-едва и излизаме в коридора.
— Майка ти знае ли за нас? — любопитства Ана.
— Да.
Ана извива вежди.
— О. Но пък какво интересно начало на вечерта!
— Както винаги, госпожице Стийл, имате невероятна способност да омаловажавате. — Целувам кокалчетата на пръстите й и влизаме в хола.
Посреща ни спонтанен и оглушителен взрив от аплодисменти.
Мама му стара. Толкова много хора. Семейството ми. Братът на Кавана, Флин и съпругата му. Мак! Бастил. Приятелката на Мия Лили и майка й. Роз и Гуен. Елена.
Елена привлича вниманието ми с малка целувка, докато аплодира. Разсейва ме икономката на мама. Внася поднос с шампанско. Стискам ръката на Ана и я пускам, когато аплодисментите утихват.