Выбрать главу

— Благодаря на всички. Май ще имам нужда от това. — Вземам две чаши от подноса и подавам едната на Ана.

Вдигам чашата си към всички в стаята. Гостите пристъпват напред, изпълнени с желание да ме приветстват след вчерашната катастрофа. Елена стига до нас първа и грабва свободната ръка на Ана.

— Ужасно се разтревожих, Крисчън. — Целува ме по двете бузи. Ана се опитва да си освободи ръката, но аз я прегръщам по-стегнато.

— Добре съм, Елена — отвръщам.

— Защо не ми се обади? — Тя говори отчаяно, погледът й търси моя.

— Бях зает.

— Не получи ли съобщенията ми?

Пускам ръката на Ана и я прегръщам през раменете, притеглям я до себе си.

Елена се усмихва на Ана.

— Здравей, Ана. Изглеждаш прелестно.

— Здравей, Елена — отговаря Ана, гласът й е захаросан и неискрен.

Няма начин да се получи по-неловко.

Срещам погледа на мама — тя се мръщи, докато ни наблюдава.

— Елена, трябва да направя едно съобщение.

— Разбира се. — Тя се усмихва фалшиво.

Не й обръщам повече внимание.

— Внимание, моля — провиквам се и чакам шумът в стаята да утихне. Когато всички насочват вниманието си към нас, си поемам дълбоко дъх. — Благодаря ви, че днес сте тук. Трябва да кажа, че очаквах спокойна семейна вечеря, така че това е приятна изненада за мен. — Поглеждам остро Мия и тя ми маха. — Вчера ние с Роз… — кимам към Роз и Гуен — преживяхме сериозно премеждие. — Роз вдига чашата си към мен. — Затова съм особено радостен, че днес съм тук и мога да споделя с всички вас една чудесна новина. Тази хубавица… — поглеждам момичето си, — госпожица Анастейжа Роуз Стийл, се съгласи да стане моя жена и искам вие да научите това първи.

Неколцина от гостите ахват смаяно, някой ръкопляска, след това се понасят нови аплодисменти. Обръщам се към Ана, която се е изчервила и изглежда прекрасно, вдигам брадичката й и я целувам бързо и скромно.

— Скоро ще си моя.

— Вече съм.

— Официално — произнасям само с устни и дяволита усмивка.

Тя се киска.

Мама и татко ни поздравяват първи.

— Мило момче. Никога не съм те виждала толкова щастлив. — Мама ме целува по бузата и бърше сълза, след това прегръща Ана.

— Сине, много съм горд — казва Карик.

— Благодаря, татко.

— Тя е прекрасно момиче.

— Знам.

— Къде е пръстенът? — възкликва Мия, докато я прегръща.

Ана ме поглежда стреснато.

— Ще го изберем заедно. — Поглеждам лошо малката си сестра. Понякога е голяма досадница.

— О, я не ме гледай така, Грей — мъмри ме Мия, след това ме прегръща. — Много се радвам за теб, Крисчън. Кога ще се жените? Определили ли сте дата?

— Нямам представа. Не сме определили дата. Тепърва ще обсъдим този въпрос с Ана.

— Надявам се, че ще направите голяма сватба. Тук! — Въодушевлението й е прекалено.

— Сигурно утре ще отскочим до Вегас и ще се оженим набързо.

Тя ме поглежда ядосано, но за щастие ме спасява Елиът, който ме прегръща мечешката.

— Само така, брат ми. — Шляпва ме силно по гърба.

Елиът се обръща към Ана и Бастил също ме шляпва по гърба. По-силно.

— Е, Грей, не очаквах подобна новина. Честито, мой човек. — Стиска ми ръката.

— Благодаря, Клод.

— Та кога ще започна тренировките с годеницата ти? Мисълта как ти наритва задника ме изпълва с надежда и обич.

Прихвам.

— Дал съм й графика ти и съм сигурен, че ще се свърже с теб.

Майката на Лили, Ашли, ме поздравява, но е малко студена. Надявам се те двете да не се мотаят много около годеницата ми.

Спасявам Ана от Мия, когато доктор Флин и съпругата му приближават.

— Добре дошли, Джон, Риан. — Целувам съпругата му.

— Радвам се за теб, Крисчън — казва Флин. — Животът ми щеше да е извънредно скучен — а и беден — без теб.

– Джон! — мъмри го Риан и аз я запознавам с Анастейжа.

— Приятно ми е да се запозная с жената, която най-после плени сърцето на Крисчън — усмихва се топло Риан на Ана.

— Благодаря — отвръща тя.

— Страхотна изненада ни сервира, Крисчън. — Флин клати глава развеселено и малко учудено.

Какво?

— Джон, ама и ти с твоите метафори — кара му се Риан отново, пожелава ми честит рожден ден и ни поздравява и скоро двете с Ана потъват в оживен разговор.

— На това му се казва новина, като виждам кой е сред публиката — отбелязва Джон и знам, че говори за Елена.

— Да. Сигурен съм, че не очакваше подобно развитие.

— Можем да поговорим по този въпрос по-късно.

— Как е Лейла?

— Тя е добре, Крисчън, и реагира положително на лечението. Още няколко седмици и ще можем да помислим за изписване.