— Благодаря на всички. Май ще имам нужда от това. — Вземам две чаши от подноса и подавам едната на Ана.
Вдигам чашата си към всички в стаята. Гостите пристъпват напред, изпълнени с желание да ме приветстват след вчерашната катастрофа. Елена стига до нас първа и грабва свободната ръка на Ана.
— Ужасно се разтревожих, Крисчън. — Целува ме по двете бузи. Ана се опитва да си освободи ръката, но аз я прегръщам по-стегнато.
— Добре съм, Елена — отвръщам.
— Защо не ми се обади? — Тя говори отчаяно, погледът й търси моя.
— Бях зает.
— Не получи ли съобщенията ми?
Пускам ръката на Ана и я прегръщам през раменете, притеглям я до себе си.
Елена се усмихва на Ана.
— Здравей, Ана. Изглеждаш прелестно.
— Здравей, Елена — отговаря Ана, гласът й е захаросан и неискрен.
Няма начин да се получи по-неловко.
Срещам погледа на мама — тя се мръщи, докато ни наблюдава.
— Елена, трябва да направя едно съобщение.
— Разбира се. — Тя се усмихва фалшиво.
Не й обръщам повече внимание.
— Внимание, моля — провиквам се и чакам шумът в стаята да утихне. Когато всички насочват вниманието си към нас, си поемам дълбоко дъх. — Благодаря ви, че днес сте тук. Трябва да кажа, че очаквах спокойна семейна вечеря, така че това е приятна изненада за мен. — Поглеждам остро Мия и тя ми маха. — Вчера ние с Роз… — кимам към Роз и Гуен — преживяхме сериозно премеждие. — Роз вдига чашата си към мен. — Затова съм особено радостен, че днес съм тук и мога да споделя с всички вас една чудесна новина. Тази хубавица… — поглеждам момичето си, — госпожица Анастейжа Роуз Стийл, се съгласи да стане моя жена и искам вие да научите това първи.
Неколцина от гостите ахват смаяно, някой ръкопляска, след това се понасят нови аплодисменти. Обръщам се към Ана, която се е изчервила и изглежда прекрасно, вдигам брадичката й и я целувам бързо и скромно.
— Скоро ще си моя.
— Вече съм.
— Официално — произнасям само с устни и дяволита усмивка.
Тя се киска.
Мама и татко ни поздравяват първи.
— Мило момче. Никога не съм те виждала толкова щастлив. — Мама ме целува по бузата и бърше сълза, след това прегръща Ана.
— Сине, много съм горд — казва Карик.
— Благодаря, татко.
— Тя е прекрасно момиче.
— Знам.
— Къде е пръстенът? — възкликва Мия, докато я прегръща.
Ана ме поглежда стреснато.
— Ще го изберем заедно. — Поглеждам лошо малката си сестра. Понякога е голяма досадница.
— О, я не ме гледай така, Грей — мъмри ме Мия, след това ме прегръща. — Много се радвам за теб, Крисчън. Кога ще се жените? Определили ли сте дата?
— Нямам представа. Не сме определили дата. Тепърва ще обсъдим този въпрос с Ана.
— Надявам се, че ще направите голяма сватба. Тук! — Въодушевлението й е прекалено.
— Сигурно утре ще отскочим до Вегас и ще се оженим набързо.
Тя ме поглежда ядосано, но за щастие ме спасява Елиът, който ме прегръща мечешката.
— Само така, брат ми. — Шляпва ме силно по гърба.
Елиът се обръща към Ана и Бастил също ме шляпва по гърба. По-силно.
— Е, Грей, не очаквах подобна новина. Честито, мой човек. — Стиска ми ръката.
— Благодаря, Клод.
— Та кога ще започна тренировките с годеницата ти? Мисълта как ти наритва задника ме изпълва с надежда и обич.
Прихвам.
— Дал съм й графика ти и съм сигурен, че ще се свърже с теб.
Майката на Лили, Ашли, ме поздравява, но е малко студена. Надявам се те двете да не се мотаят много около годеницата ми.
Спасявам Ана от Мия, когато доктор Флин и съпругата му приближават.
— Добре дошли, Джон, Риан. — Целувам съпругата му.
— Радвам се за теб, Крисчън — казва Флин. — Животът ми щеше да е извънредно скучен — а и беден — без теб.
– Джон! — мъмри го Риан и аз я запознавам с Анастейжа.
— Приятно ми е да се запозная с жената, която най-после плени сърцето на Крисчън — усмихва се топло Риан на Ана.
— Благодаря — отвръща тя.
— Страхотна изненада ни сервира, Крисчън. — Флин клати глава развеселено и малко учудено.
Какво?
— Джон, ама и ти с твоите метафори — кара му се Риан отново, пожелава ми честит рожден ден и ни поздравява и скоро двете с Ана потъват в оживен разговор.
— На това му се казва новина, като виждам кой е сред публиката — отбелязва Джон и знам, че говори за Елена.
— Да. Сигурен съм, че не очакваше подобно развитие.
— Можем да поговорим по този въпрос по-късно.
— Как е Лейла?
— Тя е добре, Крисчън, и реагира положително на лечението. Още няколко седмици и ще можем да помислим за изписване.