— Какво облекчение.
— Проявява интерес към часовете по арт терапия.
— Наистина ли? Едно време рисуваше.
— И тя го каза. Според мен тези часове ще й помогнат.
— Супер. Храни ли се?
— Да. Има отличен апетит.
— Добре. Би ли я попитал нещо от мое име?
— Разбира се.
— Трябва да разбера дали е местила едни снимки, които държа в сейфа.
— А-ха. Добре. Тя ми каза за тях.
— Така ли?
— Знаеш каква палавница може да бъде. Искала е да стресне Ана.
— Получило се е.
— И този въпрос ще обсъдим по-късно.
Приближават Роз и Гуен и аз ги запознавам с Ана.
— Много ми е приятно най-сетне да се запознаем, Ана — казва Роз.
— Благодаря. Възстановихте ли се от преживяването?
Роз кима и Гуен я прегръща.
— Беше страшно — продължава Роз. — Истинско чудо е, че Крисчън успя да приземи хеликоптера. Той е страхотен пилот.
— Беше си късмет, а и исках да се прибера у дома при момичето си.
— Естествено. След като вече я познавам, не те виня — намесва се Гуен.
Грейс съобщава, че вечерята е сервирана.
Хващам ръката на Ана и следваме гостите към кухнята. Мия причаква Ана в коридора и държи две чаши с коктейли. Веднага разбирам, че е замислила нещо.
Ана ме поглежда паникьосано, но аз я пускам и наблюдавам как двете влизат в трапезарията. Мия затваря вратата след тях.
В кухнята сме, когато Мак се приближава, за да ме поздрави.
— Моля те, Мак, наричай ме Крисчън. Ти си на партито по случай годежа ми.
— Чух за катастрофата. — Той слуша внимателно, докато му разказвам ужасните подробности.
Мама е подготвила пиршество с мароканска тема. Докато двамата с Мак обсъждаме „Грейс“, пълня чинията си.
Слагам си втора порция агнешки тажин и се питам какво ли правят Ана и Мия. Решавам да отида да спася Ана от трапезарията, когато я чувам да вика.
— Недей да ми обясняваш в какво се забърквам!
Мамка му. Какво става?
— Кога най-после ще проумееш, че това не е твоя работа! — беснее Ана.
Опитвам се да отворя вратата, но някой е застанал пред нея. Човекът се отмества и вратата се отваря. Ана е настръхнала от гняв. Трепери. Елена е застанала пред нея, мокра от напитката на Ана. Затварям вратата и заставам между тях.
— Какви ги вършиш, Елена?
Нали ти казах да я оставиш на мира.
Тя избърсва лицето си с ръка.
— Тя не е подходяща за теб, Крисчън.
— Какво? — изкрещявам толкова силно, че стряскам и Ана, и Елена. Само че не давам пет пари.
Предупредил съм я. Неведнъж.
— Откъде знаеш какво е подходящо за мен?
— Ти имаш потребности, Крисчън — заявява тя с мек глас и аз разбирам, че се опитва да ме успокои.
— Казах ти вече, това не е твоя работа! — Изненадан съм от собствения си гняв. — Какво искаш? — Мръщя й се. — Да не си мислиш, че си ти? Ти? Мислиш си, че ти си подходяща за мен, така ли?
Елена ме поглежда още по-ядосано, очите й хвърлят искри. Тя изправя рамене и пристъпва към мен.
— Аз съм най-хубавото, което ти се е случвало — съска с неприкрита арогантност. — Я се виж сега. Един от най-богатите, най-преуспели предприемачи в Съединени щати — подчинен, управляван… Ти не се нуждаеш от нищо. Защото си господар на собствената си вселена.
Тя прекалява.
Мама му стара.
Отстъпвам крачка назад. Отвратен съм.
— Харесваше ти, Крисчън, не се опитвай да се самозалъгваш. Ти беше на път да се самоунищожиш и аз те спасих от това, спасих те от живот зад решетките. Повярвай ми, бебчо, щеше да свършиш там. Аз те научих на всичко, което знаеш, на всичко, от което имаш нужда.
Не помня някога да ме е обхващал подобен бяс.
— Ти ме научи да се чукам, Елена. Но това е кухо, също като теб. Нищо чудно, че Линк те е напуснал.
Тя ахва. Шокирана е.
— Ти никога не си ме прегръщала. Никога не си ми казвала, че ме обичаш.
Леденосините й очи се присвиват.
— Любовта е за глупаците, Крисчън.
— Махай се от дома ми — сепва ни непреклонният, яростен глас на Грейс.
Тримата подскачаме и се обръщаме към мама, ангел на отмъщението. Застанала е на прага. Не откъсва очи от Елена и ако погледите можеха да убиват, досега Елена да се е превърнала в купчинка пепел на пода.
Поглеждам от Грейс към Елена и забелязвам, че цветът се е оттекъл от лицето й. Грейс пристъпва към нея, а Елена е неспособна да помръдне под изпепеляващия поглед на мама. Грейс я зашлевява силно и изненадва всички ни. Звукът отеква в помещението.
— Махни си мръсните лапи от сина ми, курва такава! Вън от дома ми — веднага! — процежда Грейс през зъби.
Мама му стара. Мамо.
Елена се хваща за бузата. Мига бързо, не откъсва очи от Грейс, след това се обръща и бързо излиза.