Мама му стара.
Карик ще побеснее.
Неочаквано отново съм на петнайсет, изпитвам ужас от поредната безкрайна лекция за личната отговорност и приемливото държане. Господи, това е последното, което ми трябва.
— Да, направо ще полудее — прекъсва мислите ми тя, правилно разгадала изражението ми. — Знаехме, че нещо се е случило. Ти се промени за нула време — и като си помисля, че е било, защото си спал с най-добрата ми приятелка…
Иска ми се да потъна в земята.
— Мамо, случило се е, минало е и е заминало. Тя не ми е направила нищо лошо.
— Крисчън, чух те какво каза. Чух и студения й отговор. И като си помисля… — Тя отново скрива лицето си с ръце. Неочаквано очите й се стрелват към моите и се разширяват от ужас.
Мама му стара. Сега пък какво?
— Не! — въздиша тя.
— Какво?
— О, не. Кажи ми, че не е истина, защото, ако е… ще намеря стария пистолет на баща ти и ще я застрелям тая мръсница.
Мамо!
— Какво?
— Знам, че вкусът на Елена е доста екзотичен, Крисчън.
За втори път тази вечер усещам, че ми се вие свят. Тя не бива да разбира за това.
— Беше просто секс, мамо — бързам да я уверя. Трябва да се сложи край веднага. Няма начин да позволя мама да се докосне до тази част от живота ми.
Тя присвива очи към мен.
— Не искам противните подробности, Крисчън. Защото те са точно такива — гадни, мръсни, противни. Що за жена би причинила подобно нещо на петнайсетгодишно момче? Отвратително е. Като си помисля колко неща съм й доверявала. Бъди сигурен, че никога повече няма да стъпи в тази къща. — Тя стиска решително устни. — И ти трябва да прекратиш всички контакти с нея.
— Мамо, ъ-ъ-ъ, с Елена имаме проспериращ бизнес.
— Не, Крисчън. Прекъсни всякакви връзки с нея.
Поглеждам я. Нямам думи. Как е възможно да ми казва какво да правя? Аз съм на двайсет и осем, за бога.
— Мамо…
— Не, Крисчън, говоря сериозно. Ако не го направиш, отивам в полицията.
Пребледнявам.
— Няма да го направиш.
— Ще го направя. Навремето не съм го спряла, но сега вече мога.
— Просто си побесняла, мамо, и не те виня, но малко прекаляваш.
— Да не си посмял да ми казваш, че прекалявам! — изкрещява тя. — Няма да поддържаш никакви връзки с човек, който може да се възползва от едно измъчено незряло дете! Някой трябва да й лепне на челото предупреждение за зараза.
— Добре. — Вдигам примирено ръце и тя започва да се съвзема.
— Ана знае ли?
— Да.
— Добре. Не бива да започваш брачния си живот с тайни. — Тя се мръщи, сякаш говори от личен опит. Питам се разсеяно за какво става въпрос, но тя се стяга.
— Интересно ми е да чуя какво е мнението й за Елена.
— В един лагер сте.
— Разумно момиче. Добре, че попадна на нея. Прекрасна млада жена, която е на подходяща възраст. Жена, с която ще намериш щастието.
Изражението ми омеква.
Да. Тя ме прави по-щастлив, отколкото предполагах, че е възможно.
— Прекрати отношенията си с Елена. Прекъсни всички връзки. Разбра ли ме?
— Да, мамо. Ще го направя като сватбен подарък за Анастейжа.
— Какво? Ти луд ли си? По-добре измисли нещо друго! Това изобщо не е романтично, Крисчън — кара ми се тя.
— Мислех, че ще й хареса.
— Ама и вие мъжете сте едни! Понякога нямате представа какви ги вършите.
— А какво според теб да й подаря?
— О, Крисчън. — Тя въздиша, след това ми отправя измъчена усмивка. — Ти май така и не разбра защо съм толкова разстроена. Разбра ли защо?
— Да, разбира се.
— Кажи ми тогава.
Поглеждам я и въздишам.
— Не знам, мамо. Защото не си знаела. Защото тя ти е приятелка?
Тя протяга ръка и нежно ме гали по косата, както едно време, когато бях малък. Това беше единственото място, където ме докосваше, защото само там й позволявах.
— Поради всички тези причини и защото те е малтретирала, миличък. А ти заслужаваш много обич. Толкова е лесно да те обича човек. Винаги е било така.
Очите ми парят.
— Мамо — прошепвам.
Тя ме прегръща — вече е по-спокойна — и я прегръщам и аз.
— Я върви да намериш годеницата си. Аз трябва да кажа на баща ти, когато партито приключи. Той сигурно ще иска да поговори с теб.
— Мамо. Моля те. Трябва ли да му казваш?
— Да, Крисчън. Трябва. Надявам се да ти натрие сол на главата.
Мама му стара.
— Все още съм ти бясна. Но по-бясна съм на нея. — Лицето й е смръщено. Не съм имал представа, че Грейс може да е толкова страшна.
— Знам — прошепвам.
— Хайде, върви. Намери момичето си. — Тя ме пуска, отстъпва назад и трие с пръсти под очите си, за да изчисти размазания грим. Красива е. Тази прекрасна жена ме обича истински, както и аз нея.