Питам се какво ли прави тя сутрин.
Така вече е по-добре.
Довечера ще я видя. Ставам от леглото и се пъхвам в анцуга. Кросът ще ме отведе по обичайния маршрут до нейната сграда. Този път обаче няма да се бавя. Вече няма смисъл да я дебна.
Краката ми тупкат по тротоара. Слънцето наднича иззад сградите, докато тичам към улицата на Ана. Все още е тихо, но аз съм надул „Фу Файтърс“. Питам се не трябва ли да слушам нещо, което отива повече на настроението ми. Може би „Чувствам се добре“. Версията на Нина Симон.
Прекалено натрапчиво, Грей. Продължавай да тичаш.
Профучавам покрай сградата на Ана и не се налага да спирам. Ще я видя по-късно днес. Цялата. Чувствам се особено доволен от себе си и се питам дали довечера няма да останем тук.
Където и да останем, ще е с Ана. Ще го даваме по нейния начин.
Тичам по Уолстрийт, обратно към дома, за да започна деня си.
— Добро утро, Гейл. — Дори в собствените си уши звуча необичайно енергично. Гейл се заковава пред печката и ме зяпва така, сякаш са ми поникнали три глави.
— Ще ям бъркани яйца и препечена филийка — добавям и й намигам, а след това се отправям към кабинета си. Брадичката й увисва, но тя не казва нищо.
Останахте безмълвна, госпожо Джоунс. Това е ново.
В кабинета проверявам имейлите на компютъра и не откривам нищо, което не може да чака до отиването ми в офиса. Мислите ми се насочват към Ана и аз се питам дали е закусвала.
От: Крисчън Грей
Относно: И Бог да ми е на помощ…
Дата: 10 юни 2011, 08:05
До: Анастейжа Стийл
Много се надявам, че си закусвала.
Нощес ми липсваше.
Крисчън Грей
Главен изпълнителен директор на
„Грей Ентърпрайзис Холдинг“
В колата съм, на път към офиса, когато получавам отговор.
От: Анастейжа Стийл
Относно: Стари книги…
Дата: 10 юни 2011, 08:33
До: Крисчън Грей
Докато ти пиша, ям банан. Не съм закусвала от няколко дни, така че това е напредък. Обичам приложенията на Британската библиотека — започнах да чета „Робинзон Крузо“… и разбира се, обичам те.
А сега ме остави на мира — опитвам се да работя.
Анастейжа Стийл
Асистентка на Джак Хайд,
главен редактор на СИП
„Робинзон Крузо“ ли? Сам човек, изолиран на необитаем остров. Да не би да се опитва да ми каже нещо?
Освен това ме обича.
Обича ме. Изненадан съм, че тези думи звучат по-леко всеки път, когато ги чуя… но не чак толкова леко.
Затова измествам вниманието си към онова, което ме дразни най-много в имейла й.
От: Крисчън Грей
Относно: Само това ли яде?
Дата: 10 юни 2011, 08:36
До: Анастейжа Стийл
Можеш повече. Ще имаш нужда от много енергия, за да ме молиш.
Крисчън Грей
Главен изпълнителен директор на
„Грей Ентърпрайзис Холдинг“
Тейлър спира пред Грей Хаус.
— Господине, тази сутрин ще закарам аудито на госпожица Стийл.
— Чудесно. До по-късно, Тейлър. Благодаря ти.
— Приятен ден, господине.
В асансьора в Грей Хаус прочитам отговора й.
От: Анастейжа Стийл
Относно: Напаст
Дата: 10 юни 2011, 08:39
До: Крисчън Грей
Господин Грей, опитвам се да работя, за да си изкарвам прехраната. И ще молиш ти!
Анастейжа Стийл
Асистентка на Джак Хайд,
главен редактор на СИП
Да бе! Няма да стане.
— Добро утро, Андреа. — Кимам й приятелски, докато минавам покрай бюрото й.
— Ъ-ъ-ъ — колебае се тя, но се опомня бързо, защото е много способна асистентка. — Добро утро, господин Грей. Искате ли кафе?
— Да, благодаря. Черно. — Затварям вратата на кабинета си и щом сядам на бюрото, отговарям на Ана.
От: Крисчън Грей
Относно: Точно така!
Дата: 10 юни 2011, 08:36
До: Анастейжа Стийл