Е, госпожице Стийл, аз обичам предизвикателствата…
Крисчън Грей
Главен изпълнителен директор на
„Грей Ентърпрайзис Холдинг“
Обожавам, че е толкова раздразнителна в имейлите си. Животът никога не е скучен с Ана. Отпускам се назад на стола, пъхвам ръце зад главата си и се опитвам да разбера оживлението си. Случвало ли се е някога досега да съм чак толкова весел? Това ме плаши. Тя притежава силите да ми вдъхне надежда, но също и силите да ме тласне към отчаяние. Знам кое от двете предпочитам. На стената в кабинета ми има празно място; може би една от снимките й ще запълни празнината. Преди да помисля над въпроса, на вратата се чука и влиза Андреа, носи ми кафето.
— Господин Грей, може ли да поговорим?
— Разбира се.
Тя присяда на стола срещу мен и ми се струва нервна.
— Спомняте ли си, че днес следобед няма да съм тук, както и в понеделник?
Гледам я с празно изражение. Какво, по дяволите, става? Не помня такова нещо. Много мразя, когато я няма.
— Помислих си, че трябва да ви напомня — добавя тя.
— Има ли кой да те замести?
— Да. От „Човешки ресурси“ изпращат някой от друг отдел. Казва се Монтана Брукс.
— Добре.
— Става въпрос само за ден и половина, господине.
Прихвам.
— Чак толкова ли разтревожен ти изглеждам?
Андреа ми отправя усмивка, каквато виждам рядко.
— Да, господин Грей.
— Каквото и да си намислила, надявам се да е забавно.
Тя се изправя.
— Благодаря ви, господине.
— Имам ли нещо запланувано за уикенда?
— Утре ще играете голф с господин Бастил.
— Отложи го. — Предпочитам да се забавлявам с Ана.
— Веднага. Освен това има бал с маски у родителите ви за „Да бъдем заедно“ — напомня ми Андреа.
— О, по дяволите.
— Записан е от месеци.
— Да, знам. Това го остави.
Дали Ана ще дойде с мен?
— Добре, господине.
— Намери ли някой, който да замести дъщерята на сенатор Бландино?
— Да, господине. Казва се Сара Хънтър. Започва във вторник, когато аз се връщам.
— Добре.
— Имате среща в девет с госпожица Бейли.
— Благодаря, Андреа. Свържи ме с Уелч.
— Добре, господин Грей.
Роз завършва доклада си за спускането в Дарфур.
— Всичко мина по план и ранните доклади от местните неправителствени организации са, че всичко е пристигнало навреме и на точното място — обяснява Роз. — Честно казано, успехът е колосален. Ще помогнем на много хора.
— Супер. Може да го правим всяка година, когато има нужда.
— Скъпо е, Крисчън.
— Знам, но така е редно. А и това са просто пари.
Тя ме поглежда с известно раздразнение.
— Приключихме ли? — питам.
— Засега.
— Добре.
Тя продължава да ме наблюдава любопитно.
Какво?
— Радвам се, че се върна — заявява тя.
— Какво имаш предвид?
— Знаеш какво. — Тя става и събира документите. — Отсъстваше, Крисчън. — Присвива очи.
— Бях тук.
— Нищо подобно. Радвам се обаче, че се върна и си съсредоточен, освен това ми се струваш по-щастлив. — Отправя ми широка усмивка и тръгва към вратата.
Толкова ли е очевидно?
— Днес видях снимката във вестника.
— Снимка ли?
— Да. Ти и млада жена на фотоизложба.
— А, да. — Не успявам да скрия усмивката си.
Роз кима.
— Ще се видим следобед на срещата с Марко.
— Разбира се.
Тя излиза, а аз се питам как ли ще реагират останалите от персонала ми.
Барни, моят електронен магьосник и главен инженер, е създал три прототипа на соларен таблет. Това е продукт, който се надявам да продадем на висока цена глобално и ще се предлага благотворително в развиващите се страни. Демократизирането на технологията е един от най-големите ми стремежи — да стане евтина, функционална и достъпна дори за най-бедните нации, за да могат тези страни да се измъкнат от бедността.
По-късно същата сутрин сме се събрали в лабораторията и обсъждаме прототипите, пръснати по работната маса. Фред, вицепрезидент на нашия телеком отдел, прави презентация за включването на соларните клетки във всяко устройство.
— Защо да не можем да ги включим в таблета, дори към екрана? — питам аз.
Седем глави се обръщат едновременно към мен.
— Към екрана не става, но външното тяло… може би — отвръща Фред.
— Разходи? — обажда се в същия момент Барни.
— Това е синьо небе, хора. Не се занимавайте с икономическата страна — отвръщам. — Ще го продаваме скъпо тук и на практика ще го подаряваме в Третия свят. Това е смисълът.
Всички в стаята мислят и след два часа имаме три идеи как да покрием устройството в соларни клетки.