— Разбира се, че ще го направим уаймакс за домашния пазар — заявява Фред.
— И ще включим възможност за сателитен интернет за Африка и Индия — добавя Барни. — Стига да имаме достъп. — И ме поглежда въпросително.
— Това е за в бъдеще. Надявам се да се възползваме от джипиес системата „Галилео“ на Европейския съюз. — Знам, че за целта ще са необходими дълги преговори, но ние разполагаме с време. — Екипът на Марко проверява как стоят нещата.
— Утрешните технологии днес — заявява гордо Барни.
— Отлично. — Кимам одобрително. Обръщам се към вицепрезидента по придобивките. — Ванеса, докъде стигнахме с проблемния въпрос с минералите? Как се справяш?
По-късно седим около масата в заседателната зала и Марко преглежда променения бизнесплан за СИП и техните договорни условия, след като вчера бяха подписани новите споразумения.
— Те искат да задържим за месец новината за промяната — обяснява той. — Не искали авторите им да изперкат.
— Сериозно? Не им ли е все едно на авторите? — питам.
— Това са творци — отвръща предпазливо Роз.
— Все едно. — Имам желание да изругая.
— Двамата с теб имаме разговор с Джеръми Роуч, собственика, за четири и трийсет днес.
— Добре. Тогава ще изчистим останалите подробности. — Замислям се за Анастейжа. Как ли върви нейният ден? Какви ли са колегите й? Ами шефът й? Накарах Уелч да провери Джак Хайд; само като прочетох досието му ми стана ясно, че има нещо странно в траекторията на кариерата му. Започнал е в Ню Йорк, а сега е тук. Нещо не се връзва. Трябва да науча повече за него, особено след като Ана работи за него.
Освен това чакам за новини за Лейла. Уелч не е открил нищо за новото й местонахождение. Все едно е потънала някъде. Единствено се надявам да е на по-добро място.
— Имейл мониторингът им е почти толкова внимателен, колкото е и нашият — обяснява Роз и прекъсва мислите ми.
— Е, и? — питам. — Всяка фирма, която държи на себе си, има строга имейл политика.
— Изненадана съм, когато става въпрос за толкова малка фирма. Всичките им имейли се проверяват в „Човешки ресурси“.
Свивам рамене.
— Това не е проблем за мен. — Трябва обаче да предупредя Ана. — Да прегледаме слабите им страни.
След като приключваме със СИП, се прехвърляме на следващата точка от дневния ред.
— Ще направим внимателно запитване за корабостроителницата в Тайван — подхвърля Марко.
— Нямаше какво да губим — съгласява се Роз.
— Ризата ми и благоразположението на нашите служители.
— Крисчън, не сме длъжни да го направим — въздиша Роз.
— Да, но е добре от финансова гледна точка. Знаеш, че е така. И аз го знам. Да видим докъде можем да стигнем.
Екранчето на телефона ми светва и показва, че съм получил имейл от Ана.
Най-сетне.
Бях толкова зает, че не ми остана време да се свържа с нея днес сутринта, но тя бе някъде в периферията на мислите ми цял ден, също като ангел хранител. Моят ангел хранител. Винаги е наоколо, без да се натрапва.
Моя.
Стегни се, Грей.
Роз изброява стъпките за проекта в Тайван, докато чета имейла от Ана.
От: Анастейжа Стийл
Относно: Отегчена…
Дата: 10 юни 2011, 16:05
До: Крисчън Грей
Броя мухите.
Как си?
Какво правиш?
Анастейжа Стийл
Асистентка на Джак Хайд,
главен редактор на СИП
Брои мухите ли? Тази мисъл ме кара да се усмихна и аз си припомням как се опитваше да се пребори с касетофона, когато дойде да ме интервюира.
Гей ли сте, господин Грей?
Сладката ми, невинна Ана.
Не, не съм гей.
Приятно ми е, че мисли за мен и е отделила време, за да ми пише. Това ме… разсейва. Непозната топлина се разлива в костите ми. Кара ме да се чувствам неловко. Не й обръщам внимание и бързо пиша отговор.
От: Крисчън Грей
Относно: За твоите мухи
Дата: 10 юни 2011, 16:15
До: Анастейжа Стийл
Трябваше да дойдеш на работа при мен.
Нямаше да броиш мухи.
Сещам се за някои неща, които би могла да правиш…
По дяволите. Не сега, Грей.
Срещам погледа на Роз и усещам негодуванието й.
— Трябва да отговоря веднага — обяснявам аз. Двамата с Марко се споглеждат.