Занимавам се с еднообразните сливания и придобивания.
Скука.
Електронната ти поща в СИП се следи.
Крисчън Грей
Главен изпълнителен директор на
„Грей Ентърпрайзис Холдинг“
Нямам търпение да я видя тази вечер, а тя трябва да ми пусне имейл къде да се срещнем. Досадна работа. Само че нали се разбрахме да пробваме връзка по нейния начин, затова оставям телефона и насочвам вниманието си към срещата.
Търпение, Грей. Търпение.
Започваме да обсъждаме посещението на кмета на Сиатъл в Грей Хаус следващата седмица, уговорка, която направих с него, когато се видяхме в началото на месеца.
— Сам зае ли се с тази работа? — пита Роз.
— И още как — отвръщам. Сам никога не пропуска пиар възможност.
— Добре. Ако си готов, ще те свържа с Джеръми Роуч от СИП, за да уточните последните подробности.
— Да действаме.
В офиса пред кабинета ми заместницата на Андреа си слага още червило на вече алената уста. Не ми харесва. А цветът ми напомня за Елена. Едно от нещата, които харесвам у Ана, е, че не се оплесква с червило, нито с грим. Прикривам отвращението си, не обръщам никакво внимание на новото момиче и се отправям към кабинета си. Дори не си спомням името й.
Новото предложение на Фред за „Кавана Мидиа“ е отворено на бюрото ми, но аз мисля за друго и ми е трудно да се съсредоточа. Времето тече, а нямам нищо от Анастейжа; както обикновено, чакам госпожица Стийл. Проверявам отново имейла си.
Няма нищо.
Проверявам телефона за есемеси.
Няма нищо.
Защо се бави? Дано не е заради шефа й.
На вратата ми се чука.
Сега пък какво?
— Влез.
Заместницата на Андреа наднича и дзън, получавам имейл, но не е от Ана.
— Какво? — излайвам и се опитвам да си спомня името на жената.
У нея няма и следа от смущение.
— Каня се да си тръгвам, господин Грей. Господин Тейлър остави това за вас. — Държи плик.
— Остави го на конзолата там.
— Трябвам ли ви за нещо друго?
— Не, върви. Благодаря. — Отправям й дежурна усмивка.
— Приятен уикенд, господине — усмихва се превзето тя.
Точно такъв ще бъде.
Освобождавам я, но тя не си тръгва. Задържа се за момент и разбирам, че чака нещо от мен.
Какво?
— До понеделник — подхвърля тя и се киска нервно.
— Да, до понеделник. Затвори вратата.
Малко нещастно, тя изпълнява.
Това пък какво беше?
Вземам плика от конзолата. В него е ключът за аудито на Ана, а Тейлър е написал със спретнатия си почерк следното: Паркирано на упоменатото място на паркинга в задната част на сградата.
Връщам се на бюрото и насочвам вниманието си към имейлите. Най-сетне пристигна един от Ана. Ухилвам се като преяла котка.
От: Анастейжа Стийл
Относно: Там ти е мястото
Дата: 10 юни 2011, 17:36
До: Крисчън Грей
Отиваме в бар, който се казва „Петдесет“.
Мога да изровя цяла мина от импровизации на тази тема.
С нетърпение очаквам да ви видя там, господин Грей.
A. X
Да не би това да е препратка към петдесетте нюанса? Странно. Тя да не би да се майтапи с мен?
Добре. Да се позабавляваме тогава.
От: Крисчън Грей
Относно: Рискове
Дата: 10 юни 2011, 17:38
До: Анастейжа Стийл
Миньорството има изключително много професионални рискове.
Крисчън Грей
Главен изпълнителен директор на
„Грей Ентърпрайзис Холдинг"
Да видим как ще реагира на това.
От: Анастейжа Стийл
Относно: Какви рискове?
Дата: 10 юни 2011, 17:40
До: Крисчън Грей
С други думи?
Не може да си толкова глупава, Ана. Не е характерно за теб. Само че не искам да се караме.
От: Крисчън Грей
Относно: Просто…
Дата: 10 юни 2011, 17:42
До: Анастейжа Стийл
Наблюдение, госпожице Стийл.
До скоро.