По-добре рано, отколкото късно, бебчо.
Крисчън Грей Главен
изпълнителен директор на
„Грей Ентърпрайзис Холдинг"
След като се свърза с мен, си отдъхвам и се съсредоточавам върху предложението за Кавана. Добро е. Ще го изпратя на Фред и ще му кажа да го изпрати на Кавана. Разсеяно се питам дали от „Кавана Мидиа“ не са готови за сливане. Струва си да се помисли над това. Питам се какво ли ще кажат Роз и Марко. Засега оставям идеята и се отправям към лобито и пускам есемес на Тейлър, за да му кажа къде е срещата ми с Ана.
„Петдесет“ е спортен бар. Смътно познат ми е и си спомням, че съм идвал тук с Елиът. Но пък Елиът е пич, човек на младежките компании, той е не само душата, ами и живата кръв на всяка компания. Този бар е типично в негов стил, храм за отборни спортове. Аз бях прекалено луда глава, за да се включа в отбор в което и да е от училищата, в които ходех. Предпочитах индивидуални спортове като гребане и спортовете с прилагане на физически сили като кикбокса, където можех да наритам някого… или да наритат мен.
Вътре е пълно с млади служители, които започват уикенда с бърза напитка или пет, но ми трябваха нищо и никакви две секунди, за да я забележа на бара.
Ана.
И той е там. Хайд. Пуска й се.
Скапаняк.
Раменете й са напрегнати. Очевидно е, че се чувства неловко.
Майната му.
С огромно усилие вървя небрежно, старая се да запазя самообладание. Когато заставам до нея, я прегръщам през раменете и я притеглям към себе си, освобождавам я от нежеланите му аванси.
Целувам я зад ухото.
— Здравей, любима — шепна в косата й. Тя се разтапя до мен, а скапанякът изпъва рамене, преценява ме. Имам желание да размажа изражението му, което ми казва „да ти го начукам“ от недодяланото му самодоволно лице, но умишлено го игнорирам и насочвам цялото си внимание към моето момиче.
Здравей, любима. Да не би този тип да ти досажда?
Тя грейва. Очите й блестят, устните й са влажни, косата се стеле по раменете й. Облечена е в синята блуза, която й купи Тейлър, и тя подчертава очите и кожата й. Навеждам се и я целувам. Тя поруменява, но се обръща към скапаняка, който е разбрал намека и се е отдръпнал малко.
— Джак, това е Крисчън. Крисчън, това е Джак.
— Аз съм гаджето — заявявам, за да не стане объркване, и подавам ръка на Хайд.
Виждаш ли, мога да се държа любезно и възпитано.
— Аз съм шефът — отвръща той, докато си стискаме ръцете. Ръкостискането му е силно, затова и аз стискам силно.
Долу ръцете от моето момиче.
— Ана спомена само за бивше гадже — провлачва снизходително той.
— Е, вече не съм бивш. — Отправям му тънка усмивка, с която му казвам „майната ти“. — Хайде, бебчо, да вървим.
— Останете да пийнете нещо с нас — кани ни Хайд като подчертава „нас“.
— Имаме си програма. Може би някой друг път.
Най-вероятно никога.
Нямам му доверие на този тип и искам Ана да стои далече от него.
— Хайде — подканям я и я хващам за ръка.
— До понеделник — казва тя и стиска пръстите ми. Обръща се към Хайд и привлекателната жена, която сигурно й е колежка. Добре че Ана не беше сама с него. Жената отправя топла усмивка на Ана, докато Хайд се мръщи и към двама ни. Усещам как очите му прогарят гърба ми, докато си тръгваме. Само че не давам пет пари.
Навън Тейлър ни чака в Q7. Отварям на Ана задната врата.
— Защо ми се стори, че си мерите оная работа? — пита тя, докато се качва.
Както винаги, госпожице Стийл, сте забелязали какво става.
— Защото си беше точно така — потвърждавам и затварям вратата.
Когато се настанявам, протягам ръка към нейната, защото искам да я докосна, и я поднасям към устните си.
— Привет — прошепвам. Тя изглежда прекрасно. Тъмните кръгове под очите й са изчезнали. Тя се е наспала. Наяла се е. Блясъкът на кожата й се е върнал. От ведрата усмивка мога да кажа, че прелива от щастие, и тази усмивка докосва и мен.
— Привет — отвръща тя задъхано и многозначително. По дяволите, имам желание да й скоча още сега, макар да съм сигурен, че на Тейлър няма да му бъде никак приятно, ако го направя. Поглеждам го и очите му се стрелват към мен в огледалото за обратно виждане. Чака инструкции.
Ще го даваме по начина на Ана.
— Какво ти се прави тази вечер? — питам.
— Нали каза, че сме имали програма?
— А, аз знам какво ми се прави, Анастейжа. Питам какво ти се прави на теб.
Усмивката й става широка, сладострастна и сякаш говори направо на члена ми.
Леле боже.