— А, ясно. Значи… молене. У нас ли искаш да молиш, или у вас? — шегувам се.
Лицето й пламва весело.
— Много сте самонадеян, господин Грей. Но този път можем да идем у нас. — Прехапва долната си устна и ме поглежда изпод тъмните си мигли.
Мама му стара.
— Тейлър, към госпожица Стийл, ако обичаш.
— Да, господине — отговаря Тейлър и се включва в трафика.
— Е, как мина денят ти? — питам и галя с палец кокалчетата й. Дъхът й секва.
— Добре. Твоят?
— Добре, благодаря. — Да. Много добре. Днес свърших повече работа, отколкото за цяла седмица. Целувам ръката й, защото трябва да й благодаря за това. — Изглеждаш прелестно.
— Ти също.
О, любима, това е просто едно красиво лице.
Та като стана въпрос за красиви лица…
— Шефът ти, Джак Хайд, бива ли го в работата му?
Тя се мръщи и бръчицата, която искам да целуна, се врязва над носа й.
— Защо? Пак ли мерене на оная работа?
— Този човек иска да ти смъкне гащичките, Анастейжа — предупреждавам я аз и се опитвам да говоря колкото е възможно по-неутрално. Тя ми се струва шокирана. Господи, колко е невинна. За мен, а и за всички, които обръщаха внимание на бара, беше очевидно.
— Е, той нека си иска каквото му скимне — заявява строго тя. — Защо изобщо водим този разговор? Знаеш, че не проявявам никакъв интерес към него. Той ми е само шеф.
— Точно това е въпросът. Той иска нещо, което е мое. Затова трябва да знам дали го бива в работата му. — В противен случай ще изритам скапания му задник.
Тя свива рамене, но свежда очи към скута си.
Какво? Да не би вече да се е пробвал?
Тя ми казва, че според нея е добър, но ми се струва, че се опитва да убеди себе си.
— Е, по-добре да те остави на мира, иначе ще се озове по задник на тротоара.
— О, Крисчън, какви ги говориш? Той не е направил нищо нередно.
Защо тогава се мръщи? Да не би оня тип да я кара да се чувства неловко? Говори с мен, Ана. Моля те.
— Само да направи нещо — и е вън. Нарича се тежка аморална простъпка… или сексуален тормоз.
— Просто пихме по едно след работа.
— Сериозно, една грешна стъпка и е вън.
— Нямаш такава власт — цупи се тя развеселено. Само че усмивката й се стопява и тя ме поглежда подозрително. — Нали, Крисчън?
— Всъщност имам. — Усмихвам й се.
— Ти купуваш издателството! — прошепва тя и ме поглежда ужасено.
— Не точно. — Не очаквах такава реакция, а и разговорът не протича по начина, по който исках.
— Купил си го. СИП. Вече. — Тя пребледнява.
Господи! Тя е вбесена.
— Възможно е — отвръщам предпазливо.
— Купил ли си го, или не си? — Иска да е сигурна.
Шоутайм, Грей. Кажи й.
— Купих го.
— Защо? — почти изписква тя.
— Защото мога, Анастейжа. Искам да гарантирам сигурността ти.
— Но нали каза, че няма да се месиш в кариерата ми!
— И няма.
Тя отдръпва рязко ръка.
— Крисчън!
По дяволите.
— Сърдиш ли ми се?
— Да. Разбира се, че ти се сърдя — изкрещява тя. — Тъй де, кой отговорен бизнес ръководител взима решения въз основа на това с кого се чука в момента? — Стрелва с поглед Тейлър, след това присвива обвинително очи към мен.
На мен ми се иска да й се скарам, че говори така грубо и че прекалява. Понечвам да й го кажа, след това решавам, че не е много разумно. Устните й са свити инатливо, изражение, което ми е добре познато… И то ми липсваше.
Тя скръства възмутено ръце.
Мама му стара.
Тя наистина е бясна.
Поглеждам я сърдито и най-голямото ми желание е да я прехвърля на коляното си, но за съжаление няма как.
По дяволите, направих онова, което прецених, че е най-добро.
Тейлър паркира пред апартамента й и още преди да спре, тя изскача от автомобила.
Мамка му!
— Мисля, че ще е добре да изчакаш тук — казвам на Тейлър и хуквам след нея. Вечерта ми може и да поеме в съвсем различна посока от тази, която бях планирал. Може вече да съм скапал нещата.
Когато я настигам на вратата, тя рови в чантата си, за да извади ключовете; заставам зад нея и чакам безпомощно.
Какво да правя?
— Анастейжа — викам я и се старая да запазя спокойствие. Тя въздиша престорено и се обръща към мен, устата й е стисната в права линия.
След онова, което каза в автомобила, се опитвам да подхвърля нещо смешно.
— Първо, от известно време не сме се чукали — от много отдавна, имам чувството — и второ, исках да се занимавам с издателска дейност. СИП е най-печелившото от четирите издателства в Сиатъл. — Продължавам да говоря за фирмата, но онова, което искам да кажа, е: „Моля те, хайде да не се караме“.