Выбрать главу

— Изядох един сандвич на обяд.

Би трябвало да е достатъчно.

— Трябва да се храниш — натяквам аз.

— В момента наистина не съм гладна… за храна.

— А за какво сте гладна, госпожице Стийл? — Навеждам глава така, че устните ни почти се докосват.

— Струва ми се, че знаете, господин Грей.

Тя не греши. Потискам стона си и ми е нужен целият ми самоконтрол, за да не я сграбча и да не я метна на плота на островчето. Само че бях напълно сериозен, когато й казах, че трябва да се моли. Трябва да ми каже какво иска. Трябва да ми каже какви са чувствата й, нуждите, желанията. Искам да науча какво я прави щастлива. Навеждам се, сякаш искам да я целуна, заблуждавам я и шепна в ухото й:

— Да те целуна ли искаш, Анастейжа?

Тя поема шумно въздух.

— Да.

— Къде?

— Навсякъде.

— Ще се наложи да си малко по-конкретна. Предупредих те, че няма да те докосна, докато не ме помолиш и не ми кажеш какво да правя.

— Моля те — шепне тя.

О, не, милинка, няма да те улесня.

— За какво ме молиш?

— Да ме докоснеш.

— Къде, бебчо?

Тя посяга към мен.

Не.

Тъмнината се взривява в мен и ме сграбчва за гърлото с нокти. Инстинктивно отстъпвам назад, сърцето ми блъска, а страхът нахлува в тялото ми.

Не ме докосвай. Не ме докосвай.

Мамка му.

— Не, не — прошепвам.

Затова си имам правила.

— Какво има? — Тя е объркана.

„Не… ела!“

— Не. — Клатя глава. Тя го знае. Вчера й го казах. Трябва да я накарам да разбере, че не може да ме докосва.

— Изобщо ли? — Тя пристъпва към мен и аз не знам какво възнамерява. Тъмнината ме пробожда, затова правя още една крачка назад и протягам ръце, за да я задържа настрани.

Умолявам я с усмивка.

— Виж, Ана… — Само че не мога да открия правилните думи.

Моля те. Не ме докосвай. Не мога да се справя.

По дяволите, толкова е дразнещо.

— Понякога нямаш нищо против — отбелязва тя. — Дали да не взема маркер и да обозначим забранените зони?

Я, че това е подход, над който не съм се замислял досега.

— Добра идея. Къде ти е спалнята? — Трябва да я откъсна от тази тема.

Тя кима наляво.

— Взимаш ли си хапчетата?

Тя посърва.

— Не.

Какво!?

След цялата разправия да започне да пие тъпите противозачатъчни! Не мога да повярвам, че е спряла да ги пие.

— Ясно.

Това е катастрофа. Какво, по дяволите, да я правя? По дяволите. Трябват ми презервативи. — Хайде да идем да хапнем нещо — предлагам и си мисля, че като излезем, ще попълня запасите си.

— Нали щяхме да си лягаме? Искам да си легна с теб!

— Знам, бебчо.

Само че при нас винаги е една стъпка напред и две назад.

Тази вечер няма да мине както я планирах. Може би съм се надявал на прекалено много. Как може тя да бъде с напълно прецакан кретен, който не понася да го докосват? А как бих могъл аз да бъда с момиче, което забравя да си пие скапаното хапче? Ненавиждам презервативи.

Господи. Може би просто сме несъвместими.

Стига с тези негативни мисли, Грей. Достатъчно!

Тя ми се струва унила и част от мен неочаквано, колкото и нелепо да е, се радва, че стана така. Добре поне, че ме желае. Стискам я за китките, стягам ръцете й отзад и я привличам до себе си. Слабото й тяло се притиска до моето и се чувствам разкошно. Само че тя е слаба. Прекалено слаба.

— Трябва да ядеш, аз също. — Освен това напълно ме отблъсна, като се опита да ме докоснеш. Трябва да си върна самообладанието, любов моя. — А и… очакването е ключът към съблазняването, а в момента много си падам по забавеното задоволяване. — Особено след като нямаме противозачатъчни.

Тя ме поглежда малко скептично.

Да, знам, Току-що си го измислих.

— Вече съм съблазнена и си искам задоволяването сега. Моля те — хленчи тя.

Тя е истинска Ева: олицетворение на изкушението. Притискам я по-силно и определено усещам, че е отслабнала. Това ме разсейва, защото знам, че вината е моя.

— Храни се. Много си слаба. — Целувам я по челото и я пускам, питам се къде можем да отидем на вечеря.

— Още съм ти сърдита, че си купил СИП, а сега съм ти сърдита и защото ме караш да чакам. — Тя се цупи.

— Ти си една сърдита женичка, така ли? — заявявам, макар да знам, че тя няма да разбере комплимента. — Ще се почувстваш по-добре, след като хапнеш добре.

— Знам след какво ще се почувствам по-добре.

— Анастейжа Стийл, смаян съм. — Преструвам се на възмутен и притискам длан към сърцето си.

— Стига си ме дразнил. Не играеш честно. — Неочаквано стойката й се променя.

— Мога да сготвя нещо — предлага тя, — само че ще трябва да идем на пазар.