— Разбира се, господине.
— Тейлър те чака долу.
— Благодаря, господин Грей. Безопасен полет до Портланд. Довиждане, мадам. — Той отдава чест на Анастейжа и тръгва към чакащия асансьор. Ние се навеждаме под роторите и аз отварям вратата, поемам ръката й, за да й помогна да се качи.
Докато я закопчавам на седалката, тя си поема рязко дъх. Звукът се стрелва към слабините ми. Стягам предпазните колани повече от необходимото, опитвам се да не обръщам внимание на реакцията на тялото си към нея.
— Така ще седиш. — Мисълта се стрелна неочаквано и разбрах, че съм я казал на глас. — Държа да подчертая, че много ми харесваш с този колан. Не пипай абсолютно нищо.
Тя се изчервява. Най-сетне някакъв цвят се показва на лицето й и аз не успявам да се въздържа. Прокарвам показалец по изчервената й буза.
Господи, желая тази жена.
Тя се мръщи и аз разбирам, че е защото не може да мърда и шава. Подавам й слушалките, настанявам се и затягам и своя колан.
Започвам задължителната проверка. Всички инструменти светят в зелено, няма предупредителни светлини. Местя дросела на „летене“, програмирам транспондерния код и се уверявам, че светлината против сблъсък е включена. Всичко изглежда наред. Слагам си слушалките, включвам радиото и проверявам роторната скорост.
След това се обръщам към Ана. Тя ме наблюдава напрегнато.
— Готова ли си, любима?
— Да. — Тя се е ококорила развълнувано. Не успявам да сдържа вълчата си усмивка, докато разговарям с кулата, за да се уверя, че са будни и слушат.
Щом получавам разрешение за излитане, проверявам температурата на маслото и останалите апарати. Всички са в нормален работен режим, затова увеличавам мощността и „Чарли Танго“, нали е елегантна птичка, се издига гладко в небето.
Обичам този момент.
Чувствам се все по-самоуверен, докато набираме височина, и поглеждам седналата до мен госпожица Стийл.
Време е да я смая.
Време е за шоу, Грей.
— Вече гонихме изгрева, Анастейжа, сега идва ред на залеза. — Усмихвам се и съм възнаграден със срамежлива усмивка, от която лицето й грейва. В гърдите ми се надига надежда. Тя е до мен, а си мислех, че всичко е изгубено, и сега ми се струва по-щастлива, отколкото когато излезе от офиса си. Може и да ме използва, за да я закарам, но ще се постарая да се насладя на всяка проклета минута от полета с нея.
Доктор Флин ще се гордее с мен.
Развихрил съм се. Освен това съм оптимист.
Мога да се справя. Мога да я спечеля отново.
Малки крачки, Грей. Не прибързвай.
— Освен вечерното слънце има и много друго за гледане — подхвърлям, за да пропъдя тишината. — „Ескала“ е там. „Боинг“ е ето там, вижда се и кулата „Спейс Нийдъл“.
Любопитна както винаги, тя проточва врат, за да погледне.
— Никога не съм ходила там — признава тя.
— Ще те заведа… можем да похапнем там.
— Крисчън, ние скъсахме. — Долавям тревога в гласа й.
Не това искам да чуя, но се старая да не преигравам.
— Знам. Въпреки това мога да те заведа и да похапнем. — Поглеждам я многозначително и тя се изчервява в прелестно бледорозово.
— Много е красиво, благодаря ти. — Тя променя темата.
— Наистина е впечатляващо, нали? — Продължавам в същия дух — а тя е права, никога не се уморявам от гледката оттук.
— Впечатляващо е, че можеш да го направиш.
Комплиментът й ме изненадва.
— Ласкаете ли ме, госпожице Стийл? Аз съм човек с много умения и таланти.
— Това ми е добре известно, господин Грей — отвръща тя троснато и аз прикривам усмивката си, когато си представям за какво намеква. Тъкмо това ми липсваше: нетърпението й, което ме обезоръжава на всяка крачка.
Накарай я да говори, Грей.
— Как е на новата работа?
— Добре, благодаря. Интересно е.
— Какво представлява шефът ти?
— Става. — Не е чак толкова ентусиазирана по отношение на Джак Хайд. Да не би да се е пробвал?
— Какво не е наред? — Искам да знам да не би този кретен да е направил нещо неприлично. Ще го уволня на мига.
— Освен очевидното нищо друго.
— Очевидното ли?
— О, Крисчън, понякога си адски задръстен — заявява тя игриво презрително.
— Задръстен? Аз? Не ми харесва тонът ви, госпожице Стийл.
— Още по-зле — засича ме тя, доволна от себе си. Харесва ми, че се шегува с мен и ме бъзика. Тя притежава способността да ме накара да се чувствам джудже или триметров великан само с един поглед или усмивка — много освежаващо, нещо което не съм изпитвал досега.
— Липсваше ми острият ти език, Анастейжа. — Представям си я на колене пред мен и се намествам на седалката.