— Ето го отново сред нас!
— Къде се губи Харкър — обади се друг недоволно. — За какво ни беше да го влачим тоя чак дотук? Да не би Харкър да е сакат, че да не може да дойде сам, а?
Първият полицай го погледна втренчено.
— Ти имай късмет да те чуе Харкър, тебе ще осакати.
— Той е в оня стар хотел отсреща — обади се друг. — Съветва се с щаба по радиостанцията. Май вертолетите са открили нещо подозрително по пътя, откъдето дойдохме, и ще трябва бързо да са изнесем натам.
Торн презрително сви устни, първият полицай се изправи и с усмивка стовари юмрук върху челюстта му.
— На твое място не бих го направил — посъветва го друг. — Знаеш, че Харкър ги иска в добра форма, когато се заеме с тях.
Торн изплю кръвта от устата си, а ударилият го полицай се отдръпна намръщен. Друг донесе купчина дърва и ги струпа пред Торн. До тях сложи почернял нож.
— Няма защо да бързаш, Джек — обади се трети. — Ако е както казва Скуинт, няма да сме тук, за да гледаме — ще се влачим по обратния път.
— Значи ще трябва да тръгнем отново? — възмути са оня, когото бяха нарекли Джек. — Ние да вървим, а онзи…
— Ето го, идва!
Торн видя как Харкър пресича улицата и се приближава към тях. Полицаите се отдръпнаха почтително, а той мина край тях с пренебрежение. Спря пред Торн, едър и набит, с широко разтворени крака и святкащи очи.
— Значи ти си Джон Торн? — каза той. — А жената беше Лорайн Калвърт?
Торн не отговори и Харкър се усмихна.
— Не те питам, просто ти съобщавам. Когато реша да ти задам някои въпроси, които ме интересуват, ти ще отговаряш. Може би ще те улесня, като ти кажа, че никой от другите не успя да избяга. Ще се смаеш, ако разбереш колко много научихме от тях. Но всяка трохичка информация ни е от полза, а ти може и да добавиш нещо. Сигурен съм, че поне ще се опиташ.
Той тихо се засмя на собственото си остроумие и полицаите се присъединиха към смеха му в желанието си да му угодят. Той се извърна към тях с рязък, властен тон:
— Ще се справя и без чужда помощ. Върнете се по пътя, откъдето дойдохме, и не се мотайте. До сутринта ви искам да сте в подножието на планината. Аз ще дойда с вертолет да ви кажа какво да правите. Хайде, тръгвайте.
Те бързо се отдалечиха, като прикриваха недоволството си от страх пред него, а той се обърна към Торн:
— Доста ни разиграхте, Торн. А и както разбирам, ти сам си убил жената. Вълнуваща мелодрама, няма що.
Ръката на Харкър го удари злобно през лицето.
— Твоето благородно момиче е мъртво. Недей да страдаш прекалено много — мисля, че скоро ще успея да разсея мъката ти. Пък и вместо да се правиш на герой, трябвало е да помислиш и за себе си. Или не ти достигна кураж за това?
— Твоите кучета ме изпревариха, Харкър.
— Един плъх няма никакви шансове пред кучетата — отвърна Харкър.
Той се наведе и поднесе запалена клечка към купчината дърва. Тя пламна и Харкър мушна дългото почерняло острие на ножа в пламъците.
— Да — продължи той с добродушен тон, като се изправи. — Ще си устроим малко другарско тържество. Веселата топлина на огъня винаги предразполага към разговор. Дружелюбната игра на пламъците, червеният блясък на нажежената стомана бързо развързват езика.
Торн силно притисна гърба си към стълба и почувствува, че въжетата около китките му леко се разхлабват. Харкър стоеше пред него и не можеше да види движенията на ръцете му. Торн започна бавно и мъчително да се опитва да освободи дясната си ръка. Грубите въжета се врязваха болезнено в кожата му.
— Аз съм амбициозен човек, Торн — обади се пак Харкър. — Доста успях да се издигна, но искам да стигна до върха, до самия връх. Ти ще ми помогнеш, Торн, ще ми помогнеш да се прославя. Искам имена, дати, планове. Искам да знам какво сте правили и какво сте смятали да направите. Искам да знам всичко, което знаеш ти. Всичко, разбираш ли?
Въжето стягаше като менгеме, но ръката му вече беше почти свободна. Той напрегна всичките си сили.
— Зная какво искаш, Харкър. Но понякога човек се разочарова. Колко души си кълцал и горил с този нож, докато обезумеят от болка?
Харкър се изсмя и извади ножа от огъня, гледайки доволно нажежения му връх.
— Това не трябва да те вълнува, ти ще си още един от тях, а след теб ще има и други. Скоро ще проговориш, ще видиш какъв добър помощник е горещото острие за ръката, която го държи.
Нажеженият връх го докосна в мига, в който се освободи от въжето. Ръцете му, с охлузена, разкъсана кожа, се стрелнаха напред и изтръгнаха ножа от ръката на Харкър, като извиха силно китката му. Харкър тромаво посегна към револвера си с лявата ръка. Торн замахна с все още горещия нож и удари Харкър.