Четвърта глава
Огрян от пламъците на огъня Стив Парнъл приличаше на сатир, който си пие уискито в злобно предизвикателство, и й хвърля похотливи погледи между глътките. Очевидно беше, че иска да се напие, колкото се може по-бързо.
Постепенно Виктория осъзна, че събира смелост да се нахвърли върху нея. Тя стисна приклада на пушката и си спомни какво й беше казвала баба й — да гледа мъжа право в очите, сякаш насреща й стои звяр. Този път обаче можеше да разчита на пушката като много по-надеждно средство.
Парнъл спря да си поеме дъх и я погледна в алкохолно опиянение.
— Надушвам те в свежия въздух — рече той, като размаха бутилката. — Сигурна ли си, че не искаш да се присъединиш към партито?
— Ти си отвратителен! — сряза го тя.
— Е, ти пък си кучка — изръмжа той, пресуши последната глътка уиски и хвърли бутилката встрани. — Или може би никога досега не си била с истински мъж.
— Откажи се, Стив. Защо не си вземеш спалния чувал и не го разпънеш край огъня? Използвай рогозката. Ще ти бъде по-удобно.
Той се замисли.
— Май имаш манията да се правиш на учителка постоянно, нали? Не можеш ли да млъкнеш и да се държиш като жена.
Виктория го изгледа свирепо.
— Добре — каза той, като се хилеше глупаво. — Ще са взема спалния чувал. — Той го издърпа от палатката и го повлече към огъня. След като се опита, без особен успех, да опъне рогозката, той го хвърли приглаждайки краищата й церемониално. — Ето. Сега доволна ли си, Вики?
— Така е добре. Сигурна съм, че ще се чувстваш удобно.
Той се ухили отново.
— Ще се чувствам съвсем удобно, защото и ти ще дойдеш при мен. Гола като Ева.
Тя поклати глава и присви очи.
— Няма да стане!
— Не ти ли звучи добре?
— Лягай си, Стив!
Той стана и Виктория стисна пушката в скута си, като го гледаше разярено.
— О, значи си решена да стреляш! Така ли? — Стив заобиколи огъня, като предпазливо започна да приближава към нея.
Тя скочи и насочи пушката.
— Наистина ще го направя!
Опря пушката в гърдите му и Стив побърза да се отдалечи, явно поотрезвен.
— Започвам да си мисля, че наистина ще натиснеш спусъка — промърмори той.
— Правилно си схванал.
Лицето му се изкриви в болезнена гримаса.
— По дяволите, Вики! Защо трябва да разваляш всичко? Можехме да си прекараме страхотно.
— Стив, лягай си!
Той погледна тъмното, осеяно с безброй звезди, небе.
— Боже Господи, та ние сме сами под това романтично небе! Погледни нагоре, Вики, не ти ли въздейства? Не те ли кара да пожелаеш да бъдеш с мен?
Тя не погледна, но думите му, изречени с разнежен глас я разсеяха достатъчно, че да се окаже неподготвена, когато лявата му ръка бързо се протегна и сграбчи дулото на пушката. Той дръпна, като се опитваше да я изтръгне от ръцете й. Нещата излязоха извън контрол и изстрел раздра нощната тишина.
За миг см помисли, че го е простреляла. Но когато той оголи зъби в усмивка, Виктория разбра, че куршумът е излетял във въздуха.
— Не те бива за каубой, скъпа — процеди мъжът.
Виктория опита да издърпа пушката, но той я държеше здраво.
— Тази пушка се зарежда при всеки изстрел. Няма да ти свърши повече работа.
Виктория понечи да побегне, но се спъна в пъна, на който беше седяла преди малко. Парнъл веднага се нахвърли върху нея, като дърпаше якето от раменете й. Отчаян вик на ужас се изтръгна от гърлото й.
— Ами… Джаред? — заекна тя е треперещ глас. — Ти каза, че той е някъде наоколо. Този изстрел ще го доведе със сигурност.
Парнъл повдигна вежди в престорен ужас.
— Няма да е много лошо, нали? Разбира се, може и да му хареса. Джаред има нужда от малко секс демонстрации.
— Няма да го направиш!
Той впи устни в нейните и киселият му дъх изпълни дробовете й. Виктория успя да се освободи и изтри уста с ръкав.
— Надявам се да те убие!
Парнъл се изсмя, без да пуска якето й. Без усилие я сграбчи и я занесе до огъня, като не пропусна да вземе пушката. Хвърли Виктория върху спалния чувал и постави крак на корема й, за да не мърда.
Щеше да я изнасили. Беше невъзможно да го омилостиви. Но все пак трябваше да опита.
— Джаред ще дойде, Стив, и ще ни хване и двамата. Не ставай глупав!
Парнъл извади от джоба си още един патрон и зареди пушката.
— Скъпа, аз съм мъж, способен да се справи и с теб, и с Джаред едновременно! — самодоволно обясни той, като нехайно полюляваше пушката в ръка. — Сега ще се съблечеш ли като добро момиче, или аз да ти сваля дрехите?
— Ще те убия! — просъска тя. — Кълна се!