Джаред се приближи още и тя затвори плътно очи да не разбере, че е будна. Когато той коленичи на сламеника, тя привдигна леко клепачи да провери дали се е надвесил над нея. Потрепери, когато усети ръката му на лицето си. Едва се сдържа да не извика. Той докосна с пръсти гърлото и бузата й, сякаш беше лекар или любящ баща, загрижен за болното си дете.
Виктория продължи да се преструва, като едва се сдържаше да не закрещи истерично. Джаред сложи длан върху челото й, после прокара пръсти през влажната й от пот коса. Беше нежно докосване, но то я ужаси.
Той отмести ръка и се протегна да вземе нещо. Чу звука на течаща вода и един мокър парцал се допря до кожата й. Джаред изми лицето и врата й, след което внимателно притисна парцала до челото й, точно над слепоочията. Болката беше непоносима и тя осъзна, че точно там си беше ударила главата. След като го задържа няколко минути, той сложи парцала обратно в кофата, която беше оставил някъде над главата й.
Беше способен на нежност. Може би все пак щеше да се споразумее с него. Сега беше времето да разбере.
Но не намираше кураж да отвори очи и да го погледне, да говори с него, какво остава да се изправи срещу него, ако се наложи. Чувстваше се толкова изтощена и слаба, беше по-лесно да не прави нищо и просто да чака по-удобен момент.
След минута той се отдръпна и се изправи, очевидно доволен от състоянието й. Когато ставаше, наметката му се смъкна малко и тя забеляза великолепното му силно тяло.
Пещерата отново потъна в мрак. Виктория отпусна безжизнено глава назад. Беше напълно изтощена. Имаше нужда от лекар. Не можеше да се преструва дълго, че е в безсъзнание. Следващия път, когато дойде при нея, ще се опита да го заговори. За да живее, й трябваше вода и храна. Колко ли дълго е била тук? Трябва да са минали дни…
Тя изстена отчаяно. По-добре да беше умряла. Поне нямаше да се мъчи. Състоянието й можеше да е безнадеждно.
По лицето й започнаха да се стичат сълзи и тя едва се сдържа да не заплаче с глас. Страхуваше се да го види отново.
В дълбоката тишина чу слабо стенание. Далечен звук… Той ли беше? Не, прозвуча й като вой на вятъра. Може би навън вилнееше буря? Снежна? Ако беше така, щяха да останат откъснати месеци наред от цивилизацията. Ако оживееше изобщо.
О, Господи, моля те, помогни ми! И се задави в отчаян плач. След малко отново изпадна в безсъзнание.
Пета глава
Джаред стоеше замислен и гледаше втренчено огъня. В продължение на години животът му беше лишен от смисъл. Дните му бяха един безкраен низ, неотличаващи се по нищо един от друг, само случайни събития ги правеха запомнящи се.
Присъствието й в пещерата беше необичайно предизвикателство и той се чувстваше много объркан. От години никой не бе имал нужда от неговата помощ. А и него не го беше грижа дали някой ще оживее, или ще умре. Но сега инстинктът му за самосъхранение се бе оказал по-слаб от желанието да й помогне. Страхуваше се, че е поел огромен риск, като я бе довел в пещерата.
Едно обаче беше сигурно. Животът му никога нямаше да бъде същият — дори ако непознатата умреше. Щяха да започнат да я търсят и в края на краищата да попаднат и на него. А един Господ знаеше какво се е случило със Стив Парнъл. Тя здравата го беше ударела по главата. Как й беше името? А, да — Вики. Така я беше нарекъл Парнъл.
Джаред замислено подръпна брада. Всичко, случило се в лагера, бе някак странно. Не можеше да си обясни защо тя и Парнъл се сбиха. Щом се бе съгласила да дойде с него в гората, значи бяха достатъчно близки може би любовници. Но ако е така, защо Парнъл се бе опитал да я изнасили?
А ако не бяха любовници, тогава какво правеше с Парнъл в това диво място? Възможно ли бе да е дошла заради него — Джаред? Беше изрекла името му, точно преди Парнъл да се нахвърли върху нея и още веднъж, преди да се втурне в бяг. „Джаред, аз съм твой приятел“ — беше я чул да казва. Защо беше изрекла тези думи? Защото наистина е приятелски настроена, или защото са се споразумели с Парнъл да го подмамят и да го заловят?
Джаред сложи още едно дърво в огъня и придърпа кожата върху раменете си, поклати глава и се взря в пламъците. Пещерата му се струваше някак по-различна с жената, лежаща наблизо, макар тя да беше в безсъзнание. Никой не беше идвал тук преди, дори Маки Бийн. Старият Маки обикновено бе толкова пиян, че едва ли щеше да си спомни, дори да е идвал. Джаред се усмихна при мисълта за прошарения старец, пелтечещ в пиянски унес.
Но тази Вики не беше Маки Бийн. Тя представляваше потенциална опасност. И все пак, беше примамливо да имаш жена до себе си в пещерата. Господ му е свидетел колко често си беше представял подобна възможност.