Внезапно той скочи. Отново се бе превърнал в звяр. Мъжът, с когото разговаряше преди секунди, беше изчезвал. В очите на създанието, което се бе надвесило над нея, се четеше само омраза.
— Аз съм на своя територия! — изкрещя той. — Не ми казвай какво да правя и какво да мисля. Аз решавам. Не ми нареждай, Виктория… Която и да си ти! — Обърна се и излезе.
Тя беше толкова шокирана от необуздания му изблик, че не бе в състояние да контролира сълзите си. Беше болна, нещастна, безпомощна и на крачка от смъртта.
Риданията й отекнаха в пещерата.
След няколко минути Джаред се появи отново. Застана на прага, като я гледаше мълчаливо. Светлината от фенера не беше толкова силна, но през сълзи тя забеляза противоречивите чувства, изписани на лицето му.
— Гладна ли си? — попита той смутено.
Виктория не беше имала време да усети глад. Всичко се бе развило толкова бързо.
— Да, бих искала нещо. Чувствам се много слаба.
Джаред излезе и след малко се върна с една памучна риза. Приближи се и й я подаде.
Тя взе ризата и я притисна към гърдите си.
— Къде са ми дрехите?
— Хвърлих ги в потока. Бяха мокри и пропити с кръв, затова те съблякох.
Виктория се изчерви, като си представи как той я съблича, докато е била в безсъзнание. От колко време не беше виждал женско тяло? Какво ли му беше минало през ума?
— Почакай, ще ти помогна — предложи той.
Би желала да го стори сама, но не можеше да повдигне глава, какво остава да се облече. Беше по-лесно да отстъпи — Джаред можеше да направи с нея каквото поиска, затова нямаше смисъл да се противи.
Той дръпна мечата кожа и тя се сви инстинктивно, като леко повдигна колене и покри гърдите си с ръце. Джаред сякаш не забеляза смущението й и я сложи да седне, след което й помогна да се облече. Положи я да легне пак и закопча ризата, докато тя се мъчеше да овладее треперенето си.
Виктория следеше всяко негово движение, но не забеляза никакъв чувствен трепет у него, колкото и отблизо да го наблюдаваше. Напротив, в очите му просветваше загриженост. Фините му ноздри потрепваха от вълнение, но той пазеше чувствата дълбоко в себе си, повече от гордост, отколкото от страх да не му се присмее.
Уви я в голяма кожа от елен, подплатена с меки заешки кожички. Мълчаливо плъзна ръце под коленете й и се изправи. Чак сега Виктория си даде сметка за истинската му сила и високия ръст.
Къде я носеше? Тя се огледа наоколо, като се държеше за врата му. Бяха в малката зала, която явно използваше за спалня. Джаред я пренесе през нисък коридор до друга по-голяма и просторна зала — явно всекидневна. В огнището, разположено в центъра, гореше огън. Димът отиваше към каменния таван и изчезваше през невидим отвор. Невероятно, но залата беше обзаведена с грубо изработени мебели, включително дървена маса и люлеещ се стол, отмъкнати от някоя запустяла хижа.
Разнообразни кухненски съдове, инструменти и фенери се виждаха по каменните плотове или бяха закачени по стените. Пушка беше подпряна на грубия бюфет. Тя искрено се изненада при вида на широкия остъклен отвор, служещ за прозорец, през който нахлуваше дневна светлина. Джаред я занесе до него, за да може да погледне навън.
След мрака в спалнята светлината направо я заслепи. Шокирана, Виктория осъзна, че искрящата белота навън е сняг. Когато Джаред изтри с ръкав стъклото, тя видя как снегът продължава да се стеле на парцали и усети студа, който проникваше през импровизираната преграда.
— Вали сняг! — тревожно простена тя.
— Колкото повече вали, толкова по-трудно ще им е да се доберат до нас — отговори той. Жената го погледна въпросително. — Няма да можеш да си тръгнеш скоро оттук.
Беше попаднала в капан. Той не каза нищо повече, но все едно, че беше добавил: „Което означава, че са моя пленница.“
Нямаше никакво намерение да остави нещата така, но разбираше, че сега не е моментът да обсъждат положението. Първо трябваше да си възвърне силите.
Виктория се замисли. Как би могла да го накара да разкрие чувствата си или поне да разбере какво смята да прави. За какво да го заговори? Прозорецът! Никога не бе очаквала такъв разкош… Не и в една пещера.
— Откъде взе този прозорец?
— Имам си начини.
Прозорецът беше монтиран в стена, пукнатините, в която бяха замазани с кал. Тясната врата до него беше покрита с дебела кожа и бе подпряна в долния край с голям камък.
Джаред рязко се обърна и я занесе до люлеещия стол, като го придърпа с крак по-близо до огъня. След това я настани и провери дали се чувства удобно. Изглеждаше доволен от себе си. Явен напредък в сравнение с предишното му мрачно изражение.