— Джаред!
Никакъв отговор. Долови само пукането на огъня. Извика още веднъж.
— Джаред?
Пак никакъв отговор.
Отново бе излязъл, но защо посред нощ? Забеляза, че пушката му я няма и се разтревожи. Да не би да е забелязал преследвачи? Или пък лагерен огън в долината?
Главата все още я болеше и въпреки че се чувстваше по-добре от сутринта, болката й пречеше да мисли. Дано да не дебне от засада евентуалните им преследвачи. Опасно беше. Може би беше излязъл на лов и не бе се отдалечил много.
Научният интерес я бе довел на това място, но нещата не се развиваха според предвижданията й. Нуждаеше се от лекар. И нямаше смисъл да гадае докъде биха стигнали отношенията и с Джаред, ако остане в пещерата в продължение на седмици. Щеше ли да се държи с нея почтено? Нима можеше да разчита на това, след като беше толкова непостоянен — в един момент нежен, а в следващия — студен и потаен.
Похапна и усети как силите й се възвръщат. Въпреки че още я измъчваше главоболие, беше й приятно под завивката от еленова кожа.
Вятърът започна да вие и да блъска прозореца. Тя изтръпна. Ами ако беше попаднал на засада? Ако го бяха убили или ранила? Никой нямаше да може да я открие.
Не, това бяха напразни тревоги. Джаред се беше справял сам толкова дълго, че нямаше причина да се провали сега, освен ако с присъствието си не беше го разстроила дотолкова, че да не е в състояние да реагира на опасността.
Първото й впечатление от него се бе оказало погрешно. Въпреки мрачното мълчание, в което често изпадаше, той умееше да говори учудващо добре, когато пожелаеше. Не изглеждаше като дивак, който не е общувал с друго човешко същество от петнайсет години.
Понякога проявяваше излишна мнителност и ставаше враждебен, но обикновено беше спокоен. Настроенията му явно бяха продиктувани от девствената природа, която го заобикаляше. И като малцина, които познаваше, изглеждаше доволен от живота си. Каква емоционална и духовна енергия трябваше да има в запас този мъж!
Виктория не можеше да определи какво в него я привличаше толкова. Джаред притежаваше удивително силен характер. Нямаше да бъде честна, ако не го признаеше. Нещо повече, той си оставаше привлекателен, въпреки занемарения си външен вид. Смущаваща мисъл… Виктория се изненада от себе си. Когато го видя за първи път в лагера, й заприлича на див звяр. Сега обаче знаеше, че това е преднамерено измамно внушение от негова страна. Нещо като защитна реакция.
Усетила отново глад, тя хапна от плодовете и ядките. Трябваше да възвърне силите си. После отново заспа.
Събуди се призори. Чувстваше се много по-добре. Бурята беше отслабнала. Ала нямаше и следа от Джаред. Разтревожи се не на шега. За да се успокои, реши да разгледа пещерата. Уви кожата около себе си като роба, стана и направи няколко несигурни крачки по студения под. След като разгледа разнообразните съдове, които Джаред беше измайсторил сам или беше задигнал отнякъде, тя взе мокасините му. Бяха грубо съшити, поръбени със заешка кожа, за да са по-топли. Каква изобретателност! Малцина биха оцелели далеч от цивилизацията.
Виктория ги обу. Бяха толкова големи, че се почувства като дете в обувките на баща си. Джаред беше висок над метър и деветдесет. Вече беше започнала да свиква с внушителната му физика.
Бе открила, че не е озлобен маниак. Веднъж да спечели доверието му и сигурно щяха да си допаднат. Имаше милион неща, за които искаше да разговарят. Дали се интересува какво става в света? Знае ли кой е президент? Или кои са фаворитите в американската баскетболна асоциация?
Схващанията му за живота и за мястото на човек във Вселената трябва да са различни от тези на повечето хора. Влиянието на обществото, семейството в междуличностното общуване — би било интересно да открие дали петнайсетте години самота са променили възгледите му по тези въпроси.
Каква невероятна история! И какво щастие, че попадна на нея. Разбира се, рискът щеше да бъде възнаграден. За Джаред пристигането й не беше просто случайност или авантюра, продиктувана от интелектуалните й интереси. Беше признал, че появата й му създава проблеми и това беше самата истина.
Прекалено лесно бе изхвърлила този факт от съзнанието си, сляпо омаловажавайки намесата си в неговия живот. Та тя бе склонна да го третира като паднал й от небето експеримент! И от начина, по който се развиха нещата, не можеше да не се чувства виновна, че е попречила на моралния избор, който той беше направил преди години.
Отново я обзеха тревожни мисли и тя отиде до прозореца, избърса стъклото и погледна навън. Самотни снежинки танцуваха из студения въздух, но небето се бе прояснило. Виждаха се заснежените върхове от другата страна на долината. Зимата изглежда се беше настанила тук за вечни времена. И Джаред вероятно гледаше на света наоколо по този начин — място, което се променя само по волята на природата.