Докато стоеше до прозореца, дочу слаб шум. Огънят пукаше от време на време, но този звук беше различен — като далечно бучене на мотор. Постепенно шумът са усили и Виктория разпозна приближаващ хеликоптер.
Малко по-късно го видя. Хеликоптерът кръжеше над веригата хребета от другата страна на долината. Сърцето й лудо заби. По всичко личеше, че ги търсят. Дали бяха открили джипа на Стив Парнъл? Дали Парнъл бе успял да се добере до града и сега търсеха нея и Джаред?
Хеликоптерът прелетя над долината и изчезна от погледа й. Не беше ли това златна възможност за бягство? Джаред й беше спасил живота, но едва ли можеше да разчита да й осигури връщане към цивилизацията.
Няколко минути по-късно звукът на хеликоптера се чу отново. Виктория погледна през прозореца. Не можа да го види, но по бръмченето предположи, че вероятно се връща над долината, може би откъм хребета на страната на пещерата. Ако предположението й беше вярно, всичко, което трябваше да направи, бе да си проправи път през снега и да излезе на скалната тераса. Можеше да развее парцал и да привлече вниманието на пилота. Щяха да я издърпат или да изпратят спасителна група, след като вече знаят местонахождението й.
Виктория си даде сметка, че трябва да действа незабавно. Вече нямаше опасност да умре. Но един Господ знаеше колко дълго можеше да прекара затворена в тази пещера. Ами ако Джаред не се върне? Как щеше да оцелее сама? Имаше ли право да разкрива тайното му убежище в името на собственото си спасение?
Докато тя се колебаеше, звукът от хеликоптера ставаше все по-силен и по-силен. Виктория отчаяно огледа пещерата. Какво да предприеме? Ако се съдеше по звука, машината бе почти над нея и ако искаше да привлече вниманието им, трябваше да действа веднага. Тя прилепи лице до стъклото и погледна небето. Разумът я съветваше едно, сърцето — друго.
След малко хеликоптерът премина над нея и сянката му падна на снега точно пред пещерата. Остана неподвижна с разтуптяно сърце, осъзнала, че е изпуснала и тази възможност. От очите й бликнаха сълзи. Може би правеше фатална грешка?
Бавно потрепери от студа, идващ откъм прозореца. Къде изчезна решителността й? Причината определено не бе в застрашените и научни изследвания. Академичните й интереси бяха отстъпили на заден план. Джаред Уайлд бе човешко същество и този факт бе надделял.
Виктория разтри очи, изненадана от внезапното си прозрение. Да, той беше преди всичко човек. Изпитваше ли към него други чувства, които още не бе осъзнала? Може би се вживяваше прекалено много и правеше грешката на лекаря, който страда заедно с всеки свой пациент. Или може би ударът в главата бе замъглил разума й.
Виктория се загърна в кожата и се приближи до огъня. Протегна ръце да се стопли, вперила мрачен поглед в пламъците. Накрая реши да се разсее, като разгледа наоколо.
Разходи се из третата зала в дъното на главната пещера. Там откри огромни запаси — наръчи дърва, варел вода, кожи от животни, амуниции, кутии кибрит, дори керосин за фенерите. Имаше повече ябълки, малко картофи и моркови, и известно количество консерви.
Върна се в спалнята, в която бе дошла в съзнание. Тук почти не проникваше дневна светлина и тя запали фенера. Джаред си беше приготвил друго легло, след като й беше отстъпил своето. В ъгъла забеляза натрупани личните му вещи.
Имаше десетгодишен календар, книга за флората и фауната по Северозападното крайбрежие на Тихия океан и настолна медицинска енциклопедия. Личеше колко често са четени тези книги. Забеляза още и цял сандък, съдържащ учудващо разнообразие от книги. Любопитна, Виктория взе да ги изважда една по една. Най-отгоре бяха есетата на Торо и Емерсън, както и книгата на Виктор Франк „В търсене смисъла на съществуването“. Имаше томове е философски съчинения, включително Русо, Хобс, Волтер и Джон Стюарт Мил. Беше впечатлена, дори изумена.
Откри и други сериозни книги, томове поезия и белетристика, както и популярни романи научна фантастика. Някои книги носеха печата на Общинската библиотека „Луис“. Как Джаред беше заел книги от библиотеката? На вътрешната корица на други томове, особено белетристика, с молив беше написано името на Маки Бийн. Възможно ли бе Джаред да е откраднал част от тези книги от някоя хижа?
В този момент забеляза малко панерче с вещи, останали от живота на Джаред сред цивилизацията — катарама за колан, ключодържател, няколко монети, шипка за листа и един протрит портфейл. Виктория знаеше, че не е възпитано да рови из нещата му, но искаше да научи нещо повече за него.