— Защо излезе във виелицата?
— Имахме нужда от хранителни запаси.
— Искаш да кажеш, че излезе заради мен?
— Колкото повече сняг наваля, толкова по-трудно се ловува. Не можех да чакам повече. — Той си свали палтото и го хвърли настрана. Изтри мокрото си лице в ръкава на ризата.
— Има разрешение на въпроса, Джаред. Ако си тръгна сега, запасите ще ти стигнат до края на зимата.
— Прекалено късно е за това, Виктория.
— Какво искаш да кажеш?
— Снегът е вече толкова дълбок, че не може да се пътува, а се задава нова буря. Едва успях да я изпреваря. Последния километър и половина трябваше да влача елена. Бях останал съвсем без сили.
Виктория погледна мъртвото животно, после Джаред.
— Не мога да остана тук.
— Ако се опиташ да тръгнеш, ще загинеш в планината. Още си прекалено слаба. А докато си възвърнеш силите, снегът ще направи пътуването ти невъзможно.
— Не ти вярвам! — Той не отговори. — Не мисля, че казваш истината! Правиш го, защото искаш да остана.
Той не помръдна.
— Не съм твоя пленничка, Джаред! Нямаш право да ме задържаш.
Той стана и отиде до залата, която използваше като килер, взе малко храна и пътем сложи една-две хапки в устата си. Пийна вода и седна пред огъня, сякаш забравил за присъствието й.
Виктория усети, че я обзема гняв. Беше изпитала угризения, че е нахлула в живота му, а сега той си позволяваше да се намесва в нейния. Но знаеше, че няма смисъл да спори, не и докато не открие какво точно иска той.
След като приключи с яденето, Джаред се изтегна по гръб. Изглеждаше напълно изтощен. Виктория виновно стана, наля чаша вода и му я подаде.
Джаред я погледна учудено, ала взе чашата, без да продума. Изпи водата и легна отново.
Мина й през ум, че мълчанието е игра, която двама души могат да играят толкова успешно, колкото и един. Минаха десет-петнайсет минути. Най-сетне Джаред проговори:
— Отидох до лагера, но Парнъл беше изчезнал. Снегът беше изпотъпкан и бе трудно да разбера, дали са го открили и са му помогнали, или сам се е добрал до джипа.
— Ще намерят ли сега пещерата?
— Не, ако сами не искаме да го сторят. Могат да дойдат единствено по въздуха.
— Веднъж да си отида и ти ще бъдеш в безопасност — подхвърли тя, като се надяваше логиката й да му повлияе.
— Може би…
— Ако исках да те издам, можех да изляза, когато хеликоптерът кръжеше над пещерата. Но не го направих. Трябва да ми се довериш.
— Не вярвам на никого, освен на себе си.
— Мисля, че е крайно време да свикнеш да го правиш.
Той обърна поглед към нея, но в очите му нямаше укор. Стори й се някак безпомощен. Не знаеше как да реагира на промяната в настроението й, макар да бе в състояние да се справи с далеч по-трудни неща.
— Мислех си за теб, докато бях навън — подхвърли той. — Миналата нощ спах под един дънер, сгушен до тялото на убития елен, за да не замръзна. Представях си как умирам, а ти спиш край огъня, увита в пухкави заешки кожи. Крепеше ме мисълта, че трябва да довлека елена на всяка цена.
Признанието му я развълнува. По този начин той явно й засвидетелстваше приятелството си. В този мит не я интересуваше, че бе я спрял да си отиде.
Внезапно Виктория усети колко нервна става в негово присъствие. Джаред беше толкова непредсказуем! Последния път, когато бяха говорили, тя бе на границата на смъртта. Но сега се намираха в равностойни позиции.
И за първи път тя почувства силната му сексуална енергия да се насочва към нея. Начинът, по който погледът му се задържаше върху тялото й, показваше, че го прави съзнателно. Виктория придърпа завивката плътно към себе си.
— Как се чувстваш? Боли ли те главата, Виктория?
— Да, но силите ми се възвръщат. Достатъчно бе само малко храна и вода.
— И самият аз съм уморен. Трябва да съблека тези мокри дрехи. — И той развърза кожите, омотани около старите му ботуши, после ги свали и се изправи.
Започна да разкопчава ризата си. Тя не беше сигурна докъде ще стигне. Нали нямаше да се съблече съвсем гол?
Под фланелата риза носеше друга, по-стара, която също свали. Гладките му рамене и ръце заблестяха на светлината на огъня. Тя не можеше да откъсне очи от силните му гърди. Гол до кръста, Джаред свали грубите горни панталони и остана само по износени джинси.
Полугол на светлината на огъня, той не парадираше с мускулестата си фигура, но и не я криеше. Беше изключително мъжествен и тя реагира мигновено на първичното му излъчване.
Малко притеснен, Джаред отиде в дъното на пещерата. Видя го как се съблече съвсем гол и започна да се мие от големия варел с вода.
Беше пренебрегнал присъствието й и Виктория извърна очи, макар да бе изкушена да продължи да го гледа. Беше трудно да определи степента на въздействието, което Джаред оказа върху сетивата й. Дали близостта им му влияеше по същия начин, както на нея?