Странно, но още от самото начало бе изпитала сексуален интерес към него. Дори преди да се бе озовала в планината заедно със Стив Парнъл, подобни мисли се бяха мярнали в съзнанието й. В този момент тя се намираше в пещерата на Джаред и той беше съвсем гол. Какви ли намерения таеше?
Виктория се сви в леглото, обзета от страх. Молеше се тайно той да не предприема нищо. Но доколко очакванията й щяха да се оправдаят? Джаред не беше показал с нищо, че я желае, макар да й бе известно отношението му към жените.
Той се уви с една кожа от сърна, седна с кръстосани крака през огъня и отново потъна в мислите си.
Виктория лежеше с ръка под главата си, загледана в пламъците. Дълго останаха така в мълчание. Той упорито отказваше да сподели мислите си с нея.
— Разглеждах пещерата, докато те нямаше — започна Виктория, за да го накара да заговори. — Имаш толкова неща! Почти като истински дом — усмихна се тя.
Джаред кимна, но запази хладното си изражение.
— Откъде си взел всичко това?
— Не е толкова важно.
— Парнъл предполага, че някой те снабдява с това-онова.
— Но не е сигурен.
— Греши ли?
— Казах, че не е важно — сряза я той.
Не й допадаше грубостта и резервираността му.
— Защо си толкова недоверчив? Само се опитвам да започна разговор. Все някой от двама ни трябва да прояви инициатива…
— Това не е някакъв прием! — сухо отвърна той.
— Да, прав си.
Джаред я погледна.
— Кой е Маки Бийн? — попита тя, решена да го накарала говори.
Очите на Джаред просветнаха. Хладнокръвието май му изневери, за първи път, откакто се беше върнал.
— Откъде знаеш за Маки?
— Видях книгите ти, стана случайно…
— Какво искаш да кажеш с това „случайно“? — изкрещя той. — Ти си ровила из нещата ми!
— Не исках да те обидя — рече тя, изненадана от яростта му. — Бях любопитна…
Занемя пред силния му гняв. Опита да се извини, но очите й се напълниха със сълзи. Не искаше да става свидетел на слабостта й. Обърна се с гръб към огъня. Прехапа устни и сълзите й потекоха. Бяха сълзи на гняв и болка. Избърса ги, без да издаде звук.
Мина известно време, без да се случи нещо. Най-накрая тя се обърна и го погледна. Джаред седеше с непроницаемо като на статуя лице. Виктория отчаяно отпусна глава на мечата кожа.
— Видя ли снимките? — запита я след малко той.
Не можеше да го излъже.
— Да.
Очакваше гневен изблик, но вместо това отново настъпи мълчание. Беше непоносимо. Нямаше смелост да го погледне. Така ли щяха да прекарат нощта?
— Много съм уморен. Трябва да поспя. Остани тук. Аз отивам оттатък.
Чу го как стана и тръгна. Но на входа спря.
— Съжалявам, че избухнах, Виктория — рече той и побърза да излезе, като я остави сама до пращящия огън.
Седма глава
Джаред отиде да спи, ала Виктория бе прекалено развълнувана, за да може да стори същото. За кой ли път обмисляше ситуацията. Първоначално смяташе, че е постъпила правилно, като не сигнализира на екипажа от хеликоптера. Сега обаче не беше толкова сигурна.
Нещата не вървяха добре. Не беше успяла да го накара да се отпусне и да поговорят нормално. Някога можеше и да й се удаде, но времето не беше неин съюзник. Издирваха ги, но снеговете блокираха пътищата и оцеляването им беше под въпрос. А самият Джаред беше толкова непостоянен — смущаващ и непредсказуем.
Слава Богу, че не се оказа сексуално извратеното чудовище, както беше предсказвал Парнъл. За щастие, този мъж притежаваше вродена порядъчност. Беше я върнал към живота, ала правеше общуването им крайно трудно.
Тя се взря в танцуващите сенки по стените на пещерата. Той се оказа същинска загадка за нея — цивилизован и нежен, див и упорит… Мъж и звяр в един образ.
Помъчи се да се постави на негово място. От деня, в който професор Уолтър за първи път й разказа историята на дивака от Едгър, тя бе изпитала състрадание. Сега, когато се намираше в неговата пещера, ставаше съпричастна и на съпротивата му срещу света, споделяше дори озлоблението му.
Там, в сумрака на пещерата, Джаред се беше къпал. Още се чувстваше объркана и не можеше да забрави голото му тяло. Нямаше нищо хищно у него, тъкмо обратното, беше се оказал красив. Един Адонис изгонен от света на боговете. Предизвикваше у нея чувства, за които не бе подготвена. Нима би могла да устои на мъж, едновременно очарователен и мил, предизвикателен и съблазнителен? А той беше дори нещо повече — той беше необикновен!