— Господин Парнъл?
— Да, аз съм.
— Казвам се Виктория Рос. Може ли да поговорим?
— За какво?
— За Джаред Уайлд.
На лицето му се изписа изненада, която се превърна в подозрение и накрая той сви иронично устни. Ухили се лениво и продължи да я разсъблича с поглед.
— Е, камък ми падна от сърцето. За миг реших, че вие сте новата ми икономка.
— Боя се, че не съм.
— Ами влезте, ще измръзнете — отстъпи той и й стори път.
Тя се спомни предупреждението на мъжа от бара. Не биваше да изпуска Стив Парнъл от очи. Познаваше дузина типове като него, които се разтапяха, щом видеха жена. Обикновено бяха безобидни, но на този свят нищо не можеше да бъде сигурно.
Огледа оскъдно обзаведената прашна всекидневна — диван, стоя, телевизор, масичка и лампион. Чифт ботуши стояха изхлузени пред стола, а на дивана се валяха вестници и някакъв кожух.
Парнъл затвори вратата. Беше забелязал колко е смутена от бъркотията наоколо и побърза да каже:
— Извинявам се за безредието. Все още се приспособявам към ергенския живот. С жена ми се разделихме преди година.
— Съжалявам, че ви се натрапвам — обърна се Виктория към него и невъзмутимо срещна наглия му поглед.
Баба й казваше, че да си имаш работа с мъж, е все едно да се изправиш срещу мечка — ако я гледаш право в очите, ще отстъпи.
— Няма проблеми — рече Парнъл и отиде да поразчисти дивана. — Свали си палтото и се чувствай като у дома си.
Виктория разкопча канадката си и го изгледа със студен предупредителен поглед.
— Няма да ви отнема много време. Искам само да ви задам няколко въпроса за Джаред Уайлд.
После обясни, че е асистент на професор Уолтър и възнамерява да продължи изследванията му.
— Да, разговарях с него през лятото — кимна Парнъл. — Но според мен той се интересуваше повече от легендите, отколкото от истината за Уайлд.
— Моите интереси са малко по-различни, господин Парнъл.
Той се усмихна многозначително.
— Можеш да ме наричаш Стив… А как каза, че ти е името?
— Виктория.
— А, да, Виктория. Та ако искаш да научиш истината за Джаред, Вики, дошла си точно при когото трябва. Аз съм единственият, който го е виждал отблизо, откакто избяга… Наистина отблизо… Мога да ти разкажа за него повече от всеки друг.
Гласът на Стив Парнъл звучеше искрено — поне така й се стори. Ако беше мошеник, скоро щеше да си проличи.
— Добре, а ще ми разкажеш ли за последната си среща с Джаред?
Той я погледна замислено.
— Е, да, мога, но не е ли по-добре да се поопознаем малко преди това. Ти се появи изневиделица. Дай ми малко време.
— Съжалявам, не исках да бъда нахална.
— Няма нищо. Искаш ли една бира?
— Не благодаря. Не пия.
— Въобще?
— Не и когато работа. А в момента съм тук по работа.
— Хората трябва да се държат по-приятелски, щом искат помощ — усмихна се той лениво.
— Ако предпочитате, можем да се уговорим да дойда друг път. Ще поостана в града.
Стив се засмя.
— Хей, не се надувам. Точно обратното. Опитвам се да те накарам да се отпуснеш. Ако не искаш алкохол, трябва да има нещо друго, което харесваш.
— Може би чаша вода?
— С лед и малко бърбън.
— Само с лед.
— Добре — затътри се Стив към кухнята. — Чаша вода с лед…
Виктория огледа стаята. Явно бившата съпруга на Парнъл беше отмъкнала повечето мебели.
— Значи казваш, че си преподавател, Вики — извика Парнъл от кухнята.
— Асистент — поправи го тя. — Всъщност наскоро се дипломирах и сега работя върху доктората си.
— Приличаш ми повече на учителка, отколкото на университетски преподавател — отвърна Парнъл през смях и се появи с чаша вода в едната ръка и кутийка бира в другата.
Косата му беше мокра, набързо зализана пред огледалото на кухненската мивка. Изглеждаше добре, въпреки че маниерите му бяха отвратителни. Дали наистина бе толкова опасен, колкото бе предположила в началото?
Той й подаде чашата, като се ухили многозначително, уверен в неотразимия си чар. Ясно беше какво му се върти в главата. Лицето на Виктория остана безизразно и тя спокойно отпи от водата. Когато отново го погледна, Парнъл я зяпаше с насмешка.
— Вики — поде той, — няма да клъвна лесно. Не съм от тези, които ще се хванат на въдицата ти.
— Но това е самата истина! Ако не ми вярваш, в колата са изследванията на професор Уолтър… Мога да ти покажа и дипломата си от университета.