Той поклати глава.
— Предполагам, че е така, но съм длъжен да проверя. Приятелчетата ми може да са ми погодили номер.
— Не съм тук заради някаква шега, уверявам те.
— Жалко. Не бих имал нищо против, ако беше някое от онези хубави момичета, които се събличат и пеят „Честит рожден ден“.
— Слушай, пак ти повтарям, ако не съм дошла в подходящо време, можем да го отложим за утре.
— Не, не! Шегувам се.
— Разказаха ми как си повалил Джаред Уайлд и сте се сбили. Сигурен ли си, че е бил той?
— Сигурен съм, по дяволите! Проклетото копеле ме хвана за врата и започна да ме души. Човек запомня лицето на нападателя си, особено когато се бори за живота си — изхили се Парнъл.
— Как изглеждаше?
— Ами, с дълга брада и коса, увит в кожи. Проклетникът изглеждаше като пещерен човек. Скочи отгоре ми, докато се катерех по едни скали. Погледнах го право в очите и веднага го познах.
— Опиши ми подробностите, Стив. Къде се случи всичко това?
Той отпи голяма глътка от бирата си, преди да продължи.
— Търговската камара бе организирала пикник за служителите си край езерото Хейвън. След като се стъмни, някои от двойките тръгнаха до се поразходят на лунна светлина, ако разбираш какво искам да кажа. Един мой приятел, Уили Джордън, и момичето му били в деликатно положение, когато и изведнъж видели Уайлд. Садял на скалата и ги гледал. Бил толкова наблизо, че ги изплашил до смърт. Много от хората, натъквали се на Джаред, са го вземали за мечка, скитник или нещо подобно, но Уили познаваше Уайлд и се кълне, че бил той. На следващия ден отново отидохме при езерото, но този път поведохме и хрътките за лов на мечки на Джейк Коб. Те веднага подушиха миризмата на Джаред и започна лудо преследване. Дирите криволичеха. Беше се движил като човек, който знае, че ще пуснат по петите му кучета. Минахме по места, където не бе стъпвал човешки крак. Скоро другите двама се отказаха, но аз бях твърдо решен да продължа. Стигнах до стръмна отвесна скала. Кучетата бяха отишли толкова напред, че вече не ги чувах. А може би Уайлд ги беше убил, защото повече не ги видяхме. Та значи бях сам там горе, а бързо се смрачаваше. Подвоумих се дали да се върна, но продължих. Когато стигнах до ръба, заобиколих каменния блок и… го съгледах. Стоеше като вкаменен.
Сърцето на Виктория биеше лудо, докато слушаше разказа. Стив Парнъл умееше да разказва. Но странно, тя изобщо не му съчувстваше. Напротив, мислеше си за Джаред Уайлд — онзи нещастник, преследван с кучета като опасен престъпник.
— И какво се случи после?
— С един скок като пума Уайлд се хвърли отгоре ми и не разбрах как ме стисна за гърлото. Спомням си, че го погледнах в очите и се ужасих — стори ми се като див звяр с онази брада и коса. Изплаши ме доста, това ще ти кажа.
— Мислиш ли, че е искал да те нарани?
— Със сигурност не ме канеше на танц. Всичко се разви светкавично и имам само откъслечни впечатления. Бум, и изскача от нищото. Бум, хваща ме, и следващото нещо, което си спомням, е как се свличам по някаква скала.
— Скала?
— Всъщност се приземих на скална тераса. Изглежда, ударът е бил достатъчно силен, за да загубя съзнание. Не знам дали Уайлд е разбрал, че съм бил на косъм от смъртта. Във всеки случай, когато се съвзех, беше среднощ. Лежах точно на ръба на скалата на стотина метра височина и се страхувах да помръдна. Беше най-ужасната нощ в живота ми. За щастие, гръбнакът ми не беше счупен, иначе щях да си умра там. Вероятно на това е разчитал и той. Но, слава Богу, имах само мозъчно сътресение и няколко натъртвания. Трябваха ми два дни, за да се измъкна от онзи затънтен пущинак.
— А повярваха ли ти?
— Повярваха ми тези, които бяха сигурни, че Уайлд е там някъде жив, за разлика от другите, които го смятаха за отдавна мъртъв.
— И всичко приключи, така ли?
— Не. След като се възстанових, отново организирахме хайка, но не успяхме да открием нищо — нито трупа му, нито следи, нито дори миризма, по която да го проследим. Естествено, хората започнаха да се съмняват в истинността на моя разказ. Но аз бях горе! Гледах копелето в очите! Ръцете му стискаха врата ми! Никога не бих го сбъркал с друг — той беше!
— Това ли е единственият инцидент с Джаред?
— И други са го виждали, но от разстояние, или поне си мислят, че е бил той…
— Нещо друго да се е случило напоследък?
— Това лято група момичета от Кловис били за риба край едно от малките езера в планината и го видели. Предполагам, че е дебнел в мрака, докато са седели около огъня. Няколко от тях отишли до тоалетната или нещо такова, когато се натъкнали на него. Казват, че бил космат като звяр. Отначало помислили, че е легендарният Бигфут, но аз съм сигурен, че е бил Уайлд.