— Ти наистина ли вярваш, че е оживял в горите през всичките тези години?
— Сигурен съм! И не мисли, че не съм го търсил всеки път, когато съм имал възможност. И ще продължа да го търся. Един ден ще довлека трупа му.
Виктория потръпна. Погледна Стив Парнъл в очите и съзря омразата, стаена в тях. Беше невъзможно да изпита симпатия към него. Той беше преследвачът, а не преследваният.
— Може би Джаред ще слезе при хората по своя собствена воля, ако му дадете шанс. Някой опитвал ли се е да се свърже с него по нормален начин?
Парнъл се изсмя.
— Говориш като социален работник, Вики. Някога Уайлд беше убиец, сега се е превърнал в звяр!
— Не е наранил никого, откакто е в горите, нали?
— Чиста случайност — отвърна Парнъл. — Станал е още по-нагъл. Мисля, че случаят с момичетата го доказва. Копнее за жена. Представи си да живее като отшелник цели петнайсет години. Може би му се привиждат голи къпещи се момичета… Представи си откога не е държал в ръцете си едно чудесно, сладко… Е, предполагам, досещаш се какво имам предвид.
Виктория притихна. Мъжът от бара се оказа прав. Очевидно добре познаваше Стив. Беше я предупредял да внимава. Но Виктория със сигурност знаеше, че открила нещо. Стив Парнъл може да не беше светец, но не бе и лъжец. Той се облегна назад и я изгледа самодоволно.
Усети, че й става горещо. Свали канадката и я сложи на коленете си. Парнъл похотливо огледа пуловера й. Тя се смути, но замълча. Не й оставаше нищо друго, освен да стои на разстояние.
— Да не искаш да пишеш книга за Уайлд?
— Може би.
— И си решена да предприемеш разследване?
— Да, иначе нямаше да съм тук.
— Предполагам, мечтаеш да седнеш и да си поговориш с него. Така ли е?
Сърцето на Виктория бясно заби.
— Да, това ще бъде идеалният вариант — мечтата на всеки учен.
Той изля в гърлото си остатъка от бирата.
— Ако искаш вярвай, но знам как да го осъществиш!
Виктория го погледна в очакване. Подиграваше ли й се? Или се мъчеше да я подведе?
— Интересно предложение…
— Отивам за още една бира. Искаш ли?
— Не, благодаря.
Беше трик. За повече драматичност. Сигурна беше. Усетил бе колко е нетърпелива и искаше да я подразни.
Погледна залеза. Скоро съвсем щеше да се стъмни, а тя не беше помислила нито къде ще вечеря, нито къде ще нощува. В Едгър едва ли имаше хотел. Сигурно трябваше да прекоси половината щат, докато намери нещо подходящо. Време беше да тръгва.
Парнъл се върна и се строполи на стола. Отпи от бирата и отново я удостои с похотлив поглед.
— Обясни ми какво по-точно имаш предвид? — рече тя.
Мъжът остави бирата на пода и се облегна назад с ръце на тила.
— Наистина няма да е трудно. Уайлд е доказал, че е достоен противник за мъже с пушка и кучета, но не би устоял на изпитание с жена. Момичетата, които са го виждали, са побягвали с писъци. Обзалагам се, че ще му хареса, ако някоя хубавица като теб отиде в гората и му предложи приятелството си — ухили се той безсрамно.
— С други думи, предлагаш да опитам да го съблазня?
— Едва ли ще се наложи да се събличаш гола. Той сигурно копнее и за хубавичко личице.
— Схващам замисъла ти. Може би Джаред ще повярва повече на жена и няма да е толкова предпазлив. Но как да го намеря? Не знам откъде да започна издирването.
— Аз ще ти помогна, скъпа. Знам ловната му зона и знам как да привлека вниманието му. Останалото зависи от теб.
— Имам чувството, че не ми предлагаш всичко това само то благородни пориви. Каква е уловката?
— Няма уловка.
— Съжалявам, не мога да приема. Ти преследваш Джаред от години и изведнъж ми предлагаш помощта си да го открия, за да го интервюирам? Не ти вярвам!
— Хей, на чия страна си? Та ти дори не познаваш това копеле! Аз, глупакът, ти предлагам компанията си, а ти ме смяташ за лъжец.
— Не те смятам за лъжец, Стив. Искам просто да знаеш, че няма да се съглася да примамя Джаред да излезе на открито, за да го убиеш!
— Вики, скъпа, помисли и за мен. Този твой социологически феномен уби брат ми!
— Не желая да продължаваме разговора, щом възнамеряваш да ме използваш като примамка.
Той потърка наболата си брада и я изгледа враждебно.
— Може би трябва да си намеря друго момиче за целта. Като се вземе под внимание откога Джаред не е бил с жена, едва ли ще бъде особено придирчив.
— Възнамеряваше да ме използваш от самото начало, нали? За глупачка ли ме мислиш?
— Като те слушам, ти май вземаш Джаред за някакво изгубило се животинче. Кучият му син е звяр, Вики!
— Ти и хора като теб, сте причината той все още да е там — отвърна тя, скочи и грабна канадката.