– Защо ù е било да се връща? Защо просто не е избягала, не се е скрила? – попита Сам, а гласът ù бе притихнал. Издишах леко, доволна, че поне разбира.
– Защото – признах аз накрая – в края на краищата осъзнала, че не може да изостави семейството си.
Момичетата се поразместиха безшумно върху леглата си, споглеждайки се, като че ли се чудеха за едно и също нещо. Никой не зададе въпроса, не знам дори колко от тях наистина се осмелиха да се надяват... Но след три кратки минути електронната брава на вратата на колибата се задейства. Вратата се отвори и вътре влезе агент на СОП.
– Подредете се! – излая тя.
Набързо се подредихме по азбучен ред, гледайки право напред, докато тя ни броеше. После даде знак на момичетата в предната част на редицата да започнат да се изнасят.
Не можах да се сдържа. Една стъпка, преди да стигна до вратата, и се обърнах да погледна назад. Независимо от онова, което щеше да се случи, това бе последният път, в който виждах Колиба 27.
След като същата тази вечер влязохме през вратата на Столовата, ми се наложи да преразгледам ключов компонент от плана си. Защото, закрепен на отсрещната стена срещу нас, вляво от прозореца, пред който се нареждахме да получим храна, бе голям бял екран. O’Райън стоеше пред него, скръстил ръце пред гърдите си, а синята светлина от проектора го обливаше. Сам ми хвърли нервен поглед, докато придружителят ни от СОП я побутваше към нашата маса.
Последният път, в който ги бяхме видели да използват този екран, беше по време на първата ни седмица тук. Управляващите лагера бяха настроили проектора да превърта списъка с правилата в лагера. Без говорене по време на работните задължения. Без говорене след изгасването на лампите. Не говори с офицер от Специален отряд „Пси“, освен ако не те е заговорил пръв. И още, и още, и още.
Вместо да ни накарат да се наредим, за да си вземем храната, агентите ни сигнализираха да седнем и да останем по местата си. Енергията в стаята беше обезпокоителна. Не можех да разчета израженията на никого от тях – контролиращите лагера или агентите на СОП.
– Имаме интересно развитие на нещата – информира ни O’Райън, а уравновесеният му глас бе достатъчно силен, за да прокънти през залата. – Що се отнася до вашата ситуация. Обърнете внимание. Това ще ви бъде показано само веднъж.
„Решението“, помислих си аз. Те най-после щяха да им кажат за закриването на лагера.
O’Райън отстъпи назад, докато светлините леко избледняха. Един компютър бе включен към проектора, което ни осигури поглед към нечий десктоп, преди прозорецът на видеото да се разшири и агентът на СОП да го пусне.
Видеото обаче не започна веднага.
Сам, която стоеше до мен, всъщност се отдръпна назад, а ръката ù потърси моята. Примигнах в ужасяващо недоверие.
Това беше гледка, която не бях виждала от осем години насам: президентът Грей беше застанал на някакъм подиум пред гeрба на Белия дом. Той се усмихваше толкова широко, че на бузите му се появиха трапчинки. Сетне махна, тоест извика на някого извън кадър, и този път изпълнената с репортери и камери стая пред него избухна в звуци, докато жена със светли коси пристъпваше към него, облечена в безупречен костюм. Доктор Лилиан Грей.
– Аз май никога не съм крил от вас основната новина, нали? – засмя се президентът Грей. Първата дама изчезна сред трескавото мигане на камерите, а бясното прищракване на светкавиците можеше да накара всяка картечница да се срамува. – Прекрасно е отново да сме си вкъщи във Вашингтон, да се върна в тази зала заедно с всички вас и с красивата си съпруга. Тя е жива и здрава, противно на битуващите спекулации.
Нервен смях в отговор.
– Нейната поява тук означава, че най-сетне мога да ви уверя, че на нашите молитви бе отговорено и сега разполагаме с безопасно лечение, което ще отърве американските деца от псионичното разстройство завинаги
– информира ни той.
Още шепот от страна на пресата, още повече светкавици на фотоапарати. Децата около мен бяха обучени твърде добре, за да реагират външно с нещо повече от стреснати прошушвания или бързи и прикрити погледи. Болшинството от тях просто си седяха там невярващо.
– В продължение на години Лилиан остана встрани от общественото полезрение, за да проведе изследвания точно по този въпрос. Тайната бе нужна само за да се избегнат намеси от бившата терористична група Детска лига и други вътрешни врагове. Докато ние продължаваме да търсим причината за тази трагична злочестина, моля да бъдете сигурни, че всички деца ще могат да се подложат на тази животоспасяваща операция. Подробна информация за процедурата ще ви бъде осигурена сега.