Отпи глътка вода, после продължи:
— … А после открихме, че Госингер и Кастило са един и същи човек. И започнахме да задаваме въпроси относно сеньор Кастило. Първото, което помислих в онзи момент, беше, че работиш за Агенцията, но после открих първо, че си офицер от армията, завършил „Уест Пойнт“, зелена барета и пилот, а после, че си специален помощник на Мат Хол. И в този момент господин Певснер реши, че трябва да поговори с теб…
„Разговор, вместо направо да ме застреляте?“
— … И така, ние се обадихме на хер Гьорнер и му казахме, че господин Певснер би искал да даде интервю на хер Госингер тук, във Виена.
— Първоначалната ми цел, Чарли — каза Певснер, — беше и все още е да пазя гърба си от американското правителство. И, разбира се, да пазя името ми да не излиза във вестниците. Нямам нищо общо с кражбата на онзи стар самолет в Ангола. Откъде ти хрумна това все пак?
— Нямаш нищо общо с кражбата на онзи „Боинг 727“?
— Абсолютно нищо. Имам достатъчно самолети. Само миналата седмица купих още един — почти нов „767“ от компания, която фалира в Аржентина. И нямам нужда от стар „727“. И особено нямам нужда да крада самолет, което ще привлече вниманието на американското правителство и на много други хора — внимание, от което имам още по-малка нужда.
„Проклет да бъда! Вярвам му. Но дали това не е, защото изпих две бири в «Сахер», две щедри чашки коняк и две сливови ракии тук?“
— Откъде ти хрумна идеята, че може би аз имам нещо общо? — запита Певснер.
— Двама от хората ти са били видени в Луанда малко преди изчезването на самолета — каза Кастило.
— Дали случайно не помниш имената им? — запита уж така между другото Кенеди.
„Ако ги знаех, щях да ти кажа.“
— Не — отговори простичко Кастило. — Не ги помня.
— Хауърд? — каза Певснер.
— Ще разследвам въпроса — каза той.
„Исусе Христе, какво направих току-що? Причиних на двама души, които никога не съм срещал и не познавам, проблем. Дали няма да получат куршум в средата на челото?“
Разговорът беше прекъснат от двама келнери, които донесоха гъста супа от месо и зеленчуци и две бутилки червено вино.
— Това вино, хер Берщайн — каза келнерът, като наля глътни и чашата на Певснер, — е унгарско. Другото е от Северна Италия. Определено не е „Кианти“. Изберете онова, което ви харесва. Ще бъде подарък от „Хусаря“.
Певснер вдигна чашата към носа си и направи знак с пръсти келнерът да налее от виното и на Кастило и Кенеди, за да го опитат и те. Келнерът наля по малко вино и в техните чаши. Певснер го опита и кимна одобрително.
— Много е хубаво — каза той. — А сега да опитаме другото.
Ритуалът беше повторен от всички, което изискваше да им бъдат дадени други чаши от шкафа до стената.
— Решения, решения — каза Певснер. — Ти какво мислиш, Карл?
— Аз харесвам унгарското — каза Кастило.
— И аз — каза Певснер.
— А аз харесвам италианското — каза Кенеди. — Унгарското е прекалено сладко за мен.
„Е, Кенеди очевидно не се чувства длъжен да се съгласява с шефа си за всичко.“
— В такъв случай — каза Певснер, — ще приемем и двете като щедър подарък от „Хусаря“. Много сме ви благодарни.
— За нас е огромно удоволствие, хер Берщайн.
Келнерите напълниха чашите им и излязоха. Супата беше толкова вкусна, колкото изглеждаше. Като протегна ръка към чашата си с вино, Кастило си помисли: „Внимателно с алкохола, Чарли. И без това вече си почти пиян.“
Отпи много малка глътка и когато остави чашата, усети погледа на Певснер върху себе си.
— Щом ти не си откраднал онзи „Боинг 727“, кой, мислиш, го е направил? — запита Кастило.
— Не съм абсолютно сигурен в това, но мисля, че е бил отвлечен от група сомалийски лунатици…
— Група от Сомалия? — прекъсна го изненадан Кастило.
— … които се наричат „Свещеният легион на Мохамед“ — продължи Певснер. Направи пауза и добави: — И които мислят да го разбият в Камбаната на свободата във Филаделфия, Пенсилвания.
— Това е лудост — каза Чарли.
— Звучи наистина налудничаво, нали? — съгласи се Кенеди. — Но засега разполагаме само с тази информация.
— Използвах думата „лунатици“ — каза Певснер. — Лудите обикновено имат склонността да правят ирационални неща. Точно затова са толкова опасни.
— Камбаната на свободата? — започна да спори Кастило. — Не Статуята на свободата? Белият дом? Мостът Голдън Гейт? Защо биха искали да разрушат Камбаната на свободата?