— Имаш интересна гледна точка — каза Кастило.
— Говорехме за намерението на „Свещения легион на Мохамед“ да разбие самолета в Камбаната на свободата, нали така?
— Да.
— Хауърд? — каза Певснер.
— Открихме, че самолетът е кацнал в Чад — каза Кенеди. — Но не знаем точно къде, а Чад е обширна държава. Има много отдалечени места, където може да се скрие „Боинг 727“. А и не знаем дали е още там. Може и да са свършили работа по него.
— Искаш да кажеш, да го пребоядисат и да му сложат нови регистрационни табели?
— Мисля, че ще направят повече от това. Единственият начин, по който могат да се надяват да се приближат до Съединените щати — Филаделфия, — е да маскират самолета така, че да прилича на самолета на някоя компания. Въпросът е — на коя?
— Когато се сдобием с повече информация, ще ти я предадем — каза Певснер.
— И защо ми даваш тази информация? — запита Кастило.
— Защото американското правителство е по-способно от мен да се справи със „Свещения легион на Мохамед“ — каза Певснер. — Ако можех сам да се справя с тези хора, щях да го направя. Не искам плановете на тези лунатици да успеят.
— И защо това те интересува толкова много? — запита Кастило.
За първи път усети гневът да се надига в Певснер. Главата му се обърна рязко към Чарли, погледът му беше студен.
— Защото в тази война съм на същата страна, на която сте и вие — каза Певснер. — Мисля, че това вече го изяснихме.
„И ако открием самолета, ще свалим напрежението от теб? Не бих казал. Той вече е много ядосан. Понякога в пристъп на гняв хората казват неща, които, е по-добре да не изричат.“
— И също така защото, ако открием този. „Боинг 727“, ще се свали напрежението и подозрението от теб? — запита Кастило, като срещна невъзмутимо погледа му.
Певснер не отговори веднага. После спокойно, безизразно, запита:
— Женен ли си, Чарли?
Кастило поклати глава.
— И предпочиташ жените пред мъжете?
— Да — каза Кастило, после: — Исусе Христе!
— Хауърд ми каза, че имаш известна репутация в това отношение — каза Певснер. — Но исках да видя каква ще е реакцията ти на подобен въпрос.
„Е, майната ти, Алекс!“
— Има известни размисли по отношение на моята — каква думата използват сега? — ориентация — каза Певснер. — Може би защото много малко се знае за личния ми живот. Истината е…
„Исусе Христе, нима сега ще ми каже, че е извратен?“
— … че имам съпруга, която обожавам, и имаме три прекрасни деца. Две момчета и едно момиче.
Певснер бръкна в джоба на сакото си, извади портмоне от кожа на алигатор с размера на паспорт, от него извади цветна снимка и я подаде на Кастило.
— Моето семейство, Чарли — каза той.
На снимката се виждаха Певснер и русокоса, красива жена, седнали на столове. Чарли си помисли, че жената много прилича на Хелена, съпругата на Ото. Стройно русокосо момиче на около тринайсет години стоеше от лявата им страна, русокосо момче на около десет години — от дясната и шестгодишно момченце, облечено в бяло, седеше на коленете на баща си и се усмихваше дяволито пред фотоапарата.
— Семейството ти наистина е прекрасно — каза Кастило и му върна снимката. Помисли си, че много лесно би могла да е фалшива, да показва семейство, което не съществува, освен в случаите, когато това е удобно на търговеца на оръжие. Кастило се запита дали ще е много трудно да открие истината. В досието на Певснер, което беше прочел, не се споменаваше нищо за семейство.
— Да — съгласи се Певснер. — Те са много важни за мен, Чарли. Не искам някой да ги взриви или да ги отрови, или да ги застреля някой лунатик от култура, която е изостанала с петстотин години и който вярва, че така ще угоди на Аллах.
Чарли кимна, за да покаже, че разбира.
— Както казах и преди — каза Певснер, — в тази война съм на същата страна, на която си и ти. Има и други причини, но единствената, от която имам нужда, е моето семейство. Разбираш ли?
— Естествено.
— Вярвам, че мога с нещо да допринеса за тази война — каза Певснер. — Имам, или поне така смятам, добра разузнавателна служба, както и многобройни връзки.
— Сигурен съм, че е така — изказа гласно мисълта си Кастило.
— Онова, което искам, е да мога да предавам информацията, с която разполагам, на някого от американското правителство. И той да е в състояние да предприеме нещо. — Направи пауза, за да могат думите му да попият в съзнанието на Кастило, и продължи: — В момента ЦРУ и в по-малка степен другите разузнавателни агенции се колебаят в мненията си за мен, но нито едно от тези мнения не е ласкателно. Едното мнение е, че съм търговец на оръжие и трябва, колкото се може по-скоро, да ме извадят от бизнеса и за предпочитане да ме тикнат в затвора, защото така светът ще бъде по-добро и по-безопасно място. Второто мнение е, че съм полезен, когато нещата и хората трябва да се раздвижат или когато операционните звена искат да прикрият някого или нещо. Според това мнение те ме „ръководят“, манипулират. Имам „ръководител“.