„Кара думата «ръководител» да звучи като светотатство.“
— А операционните звена, Чарли — каза Кенеди, — няма да кажат на ФБР, нито на някого другиго, че господин Певснер им предава информация или че когато имат нужда да осигурят оръжие на някоя групировка, често се обръщат към господин Певснер, който знае почти винаги откъде могат да купят тайно оръжието.
Вратата отново се отвори и двама келнери започнаха да вдигат купите от супа и да ги заменят със сребърни подноси с месо, от което се вдигаше пара, и гъст червеникавокафяв сос. В единия край на подносите имаше и печени картофи. Донесоха още две бутилки вино. Когато келнерът започна да пълни чашата на Кастило, той постави длан над нея и каза:
— Пих достатъчно, благодаря.
Певснер направи същото.
— Като теб, Чарли — каза Певснер, — не пия много. Виното развързва езика ми. И казвам неща, които не би трябвало.
„Това порицание ли е, или просто констатиране на фактите?“
— А аз имам склонността да правя неща, които не би трябвало — чу се да казва Кастило.
— Но, Чарли, ти си ерген. Ти имаш свобода — каза Певснер. — Господи, ястието мирише превъзходно!
Той направи знак на келнерите да излязат и сам сервира еленовото месо.
— Мисля, че вече казахме всичко, което трябваше да бъде казано — каза Певснер. — Не си ли съгласен?
— Не съм сигурен, че те разбирам — каза Кастило.
— Господин Певснер се надява, че ще отидеш при Мат Хол и ще му кажеш…
— Че нямам нищо общо с отвличането на самолета „Боинг 727“ от Луанда — прекъсна го Певснер.
— … И че ще направим всичко възможно, за да ви помогнем да спрете „Свещения легион на Мохамед“ да нападне Камбаната на свободата — продължи Кенеди, без ни най-малко да се смути от прекъсването.
— И че ще помогнем, с каквото още можем, във войната между съвременния западен свят и света на Исляма — прекъсна го отново Певснер.
— В замяна на което, господин Певснер се надява, че Хол също ще направи, каквото може…
— И че очаквам от него да направи нещо конкретно — отново го прекъсна Певснер.
— … за да го предпази от нежелано внимание — завърши Кенеди.
— Разбра ли, Чарли? „Нежелано внимание“? — запита Певснер, после добави: — Това обяснява и какво се каня да направя и защо го правя, нали?
— Трябва да разберете, че аз само работя за Хол — каза Кастило. — Приемам заповеди, изпълнявам поръчки, това е всичко.
— Не това чух — каза Кенеди.
— Е, значи си чул погрешно.
— Но нали ще говориш със секретаря Хол, Чарли? — запита Певснер.
И отново точно навреме Кастило се спря да не отговори: „Да, сър“.
— Да, ще говоря. Разбира се, че ще го направя.
— Добре, тогава, да се насладим на храната — каза Певснер.
Никой нямаше място за десерт, но пиха още коняк и изпушиха по една пура с кафето. Кастило знаеше, че не бива да пие коняк, но реши, че няма начин да откаже. Когато Кенеди плъзна бутилката коняк по масата към Певснер, който беше изпил бързо първата си чаша, Певснер вдигна ръка.
— Трябва да тръгваме, Хауърд — каза той и се изправи.
Подаде ръка на Кастило, който я пое и тромаво се изправи.
— За мен беше удоволствие, Чарли. Ще очаквам с нетърпение следващата ни среща. Ще държа връзка с теб.
— Нямам представа как Мат… секретар Хол ще реагира на това — каза Кастило.
— Ако не рискуваш, нищо не печелиш. Нима не е вярно? — каза Певснер. — Другата кола ще те откара до хотел „Бристол“. Лека нощ, Чарли.
— Лека нощ, Алекс — каза Кастило.
— Пази си гърба, Чарли — каза Кенеди. — Защото не искаш да опикаеш тапицираната с червен брокат стена, нали?
Той докосна Кастило по рамото, после последва Певснер вън от стаята.
— Исусе Христе! — каза на глас Кастило, когато си отидоха.
Малкият мерцедес го чакаше до тротоара, когато излезе от ресторанта. Колата на Певснер не се виждаше никъде. Почти очакваше да намери Инге на задната седалка. Но тя не беше там.
Отиде в стаята си в „Бристол“ и реши, че първото, от което има нужда, е студен душ и кафе. Силно кафе в големи количества. Обади се на рум-сървиса и поръча кафе, а после застана под душа, като пусна струята толкова студена, колкото можеше да понесе, и се опита да мисли.
Най-накрая стигна до заключението, че е в състояние да вземе всякакви решения, освен важни.