— Да — каза, или по-скоро, изсумтя, Кастило.
— Второ — продължи Милър, — Певснер сигурно знае къде е самолетът, защото той го е приземил там.
— Не мисля, че той го е откраднал — каза Чарли. — Каза ми, че притежава достатъчно самолети. Че съвсем наскоро е купил съвсем нов „Боинг 767“ от Аржентина.
— Чарли, мисля, че трябва да започнеш от самото начало — каза Хол.
— Да, сър.
— А вие, Милър, ако имате някакви въпроси, докато слушате разказа му, можете да ги задавате своевременно.
— Да, сър — каза Милър.
— Сър, изпратих съобщение първата вечер, в което казвах, че не се е появил на срещата — започна Чарли. — Така че отидох на уговореното място и на следващата вечер и…
— И как се справи с жената, която се е натрапила в стаята ти? — запита Хол с усмивка. — Каза само, че се е появила на прага ти с бутилка коняк в ръка и че те е закарала на летището на следващата сутрин.
— Надявах се, че няма да попитате, сър — каза Чарли.
— Ах, ти, Чарли, можеш и да мълчиш, а? — каза Милър.
— Да — каза Чарли. — А и бях почти пиян, сър, и това трябва да се има предвид.
— Мислиш, че Певснер нарочно и целенасочено е искал да те напие? — запита Хол.
— Всички пихме много — каза Чарли. — Дали мисля, че са положили усилия да ме напият? Не. Той пиеше коняк, когато се срещнахме, и предложи и на мен. Не мисля, че трябваше да му откажа. И двамата — и той, и Кенеди — пиха колкото мен, ако не и повече.
— И колко достоверна, мислиш, е тази информация — че самолетът е в Чад или че поне снощи е бил там?
— Мисля, че Певснер смята това за истина — каза Чарли. — Не мисля, че той би оставил нещо на случайността, че ще ми даде информация, която подлежи на съмнение, защото той се надява, че нашето сътрудничество ще е „дълго и ползотворно“. Със сигурност не би ме излъгал.
— Добре. Това означава, че трябва да кажем на Пауъл — каза Хол.
Извади мобилния си телефон от джоба на сакото си и натисна един от записаните номера.
— Мат Хол търси директора, моля — каза той.
— Джон, обаждам се от мобилния, защото исках да узнаеш това възможно най-скоро. Онова, което търсим, е, според информацията, която смятам за достатъчно надеждна, на място, наречено Абеше в република Чад. Или поне е било там снощи в пет часа… Не, няма да говоря повече по мобилния. Ще ти кажа повече в залата за конференции довечера. Давам ти информация, която наистина смятам за достоверна, за да продължиш да разследваш… Добре. Отново, по букви: А-Б-Е-Ш-Е. Записа ли? Ще се видим скоро.
Остави мобилния в дланта си и набра друг номер.
— Мат Хол търси директор Шмит, моля…
— Добре съм, Марк. Благодаря, а ти? Марк, до този момент още не съм получил досието на Александър Певснер, за което помолих. Да не би нещо да го задържа? Как така не см сигурен, че още го искам?
Тонът на Хол се промени и двамата — и Кастило, и Милър — го погледнаха. Изражението на лицето му показваше, че никак не му харесва онова, което чува.
— Е, Марк, първо, директорът на ФБР не е намерил време да ми каже, че „не смята за измислица тази история с Певснер, както и човекът в Луанда, който я е измислил“, но пък и това няма нищо общо с моето желание, нали?
— Да, разбира се, още го искам… И то възможно най-скоро. Изпратете ми го по човек веднага!
— Да, разбира се, знам, че е поверително.
— Тогава, ще изпратя един от собствените си тайни агенти…
— Смятате, че съм ядосан? Не мога да си представя защо бихте смятали така…
— Всъщност не съм в офиса си. Аз съм в стая 404 на хотел „Мейфлауър“. Но ако това ще ви причини някакви проблеми, мога да изпратя някой от агентите си в офиса ви след пет минути…
— Добре. Чудесно. Ще го очаквам. И докато съм се свързал с теб, Марк, има още нещо, от което имам нужда възможно най-бързо. Искам досието на един от вашите специални агенти, може би е бивш специален агент. Мъж на име Хауърд Кенеди…
— Точно така. Хауърд Кенеди…
— Е, ако имате на работа половин дузина мъже с това име, изпратете ми досиетата на всички…
— Не искам да звучи така, сякаш съм готов само на конфронтация, Марк, и съжалявам, че се чувстваш по този начин. И за миг не съм подозирал, че ти и директорът на ФБР решавате заедно какво да ми изпратите в резултат на молбата на доктор Кохън, но ставам малко любопитен защо това се превръща в проблем…
— А ти как ще го наречеш, Марк? Колко време ще ти е необходимо, за да ми изпратиш досиетата на всички бивши агенти с името Хауърд Кенеди?