18:10, 8 юни 2005
Пилотът на хеликоптера каза:
— Хеликоптер №1 се вдига във въздуха.
Президентският хеликоптер „Сикорски“ VH–3D „Sea King“ се вдигна плавно от моравата пред Белия дом, после направи все така плавен завой, набра височина и се понесе към Кемп Дейвид. Президентът на Съединените щати каза:
— Чувствам се като Никсън, който бяга от разярената тълпа пред Белия дом с доста неискрена усмивка на уста.
— Господин президент — каза секретарят на отдел Вътрешна сигурност Матю Хол, но не продължи, спря неочаквано.
— Какво, Мат?
— Канех се да кажа, че съжалявам, и то заради проблемите, които се създават и сякаш непрекъснато нарастват, но всъщност искам да ви благодаря за това, че ми имате доверие.
Президентът махна с дясната си ръка, с което искаше да каже, че това не е необходимо. И каза:
— Знам, че вярваш в онова, което ми каза. И изглежда очевидно, че не мога да пропусна нито една възможност, независимо колко невероятна изглежда. Длъжен съм да обръщам внимание на всичко.
Хол не каза нищо.
— Също така ще можем да видим колко ефективна е всъщност цялата тази технология, нали? В този момент Натали казва на Пауъл, че искам да знам какво става или какво е ставало на онова летище в Чад, така че скоро ще влязат в действие сензорите на сателитите.
— Господин президент, напълно съзнавам, че отново се бъркам в работата на директор Пауъл, но може да се направи още нещо.
— Какво?
— Сър, досега не съм привлякъл вниманието на генерал Нейлър върху това.
— Нейлър? И защо да го безпокоим?
— Той може би разполага с начини да открие какво става в Абеше и е възможно да го направи дори преди ФБР, а и всеки, когото Нейлър помоли да се справи със задачата, би го направил.
— И мислиш, че Пауъл не би го направил? Исусе, ти май наистина не го харесваш, нали така?
— Това са два въпроса, сър. Не, аз наистина не го харесвам. И не, не мисля, че той ще потърси помощта на генерал Нейлър, освен ако не е притиснат до стената, а трябва да го направи. В момента той е загрижен единствено как изглежда агенцията му във вашите и във всички други чужди очи.
— Това е доста сериозно обвинение, Мат.
— Да, сър, напълно го осъзнавам. Но вътрешната сигурност е моята отговорност и охотно признавам, че имам нужда от всяка помощ, която мога да получа.
— Още два въпроса. Първо, как, мислиш, може да помогне Нейлър? И, второ, какво точно е предизвикало този проблем между теб и Пауъл? До вчера мислех, че двамата се разбирате достатъчно добре.
— Той ме излъга — каза Хол. — Обеща ми, че няма да предприеме наказателни действия срещу майор Милър, а после направи точно това.
— И какво е направил?
— Освободи го от длъжност, като напълно съзнава, че ако освободиш от длъжност офицер, кариерата му отива по дяволите.
— Избрал е да повярва на мисис Уилсън. Мисля, че това се нарича „доверие в колегите“ — каза президентът. — И, от моя гледна точка, ти правиш същото за майор Кастило… и за майор Милър, който дори не ти е колега.
— Вече е мой служител. Генерал Нейлър ми го предостави временно. И, сър, не знам с какво може да помогне генерал Нейлър. Но може би разполага с нещо — дори това да е само идея — и мисля, че трябва да го помолим за помощ.
— Нека да помисля — каза президентът.
Докато стоеше на изхода и чакаше при тях да стигне една от количките за голф, които превозваха хората до хижите на Кемп Дейвид, президентът се обърна и срещна погледа на Хол.
— Струва ми се, че майор Милър е невинна жертва. Това не ми харесва. Какво мога да направя, за да му помогна?
Въпросът изненада Хол. Дори не беше помислил, че президентът ще предложи да помогне на Милър.
— Сър, мисля, че ако похвалите писмено Милър за службата му, за делата му, които са изключителни за човек с неговия ранг и опит, и го изпратите до него чрез разузнавателната служба на Отдела по отбраната, защото те са тези, които искат да го разпънат на кръст…
— Ти го напиши, а аз ще го подпиша — прекъсна го президентът. — Но първо се обади на генерал Нейлър и без да се впускаш в твоите проблеми с ЦРУ, му кажи, че ако може да помогне с нещо за откриването на онзи самолет в Чад, трябва да го направи.
— Да, сър. Благодаря ви, господин президент.
(ПЕТ)
Хотел „Уоруик“
1701 „Лоукъс стрийт“
Филаделфия, Пенсилвания
20:30, 8 юни 2005
— Наистина бих искал да дойдеш до дома с мен, Чарли — каза майор Х. Ричард Милър, когато таксито спря пред хотела.
— Мисля, че ще успееш да накараш баща си да разбере какво се е случило, но във времето между твоето съобщение, че си освободен от длъжност заради това, което стори за мен, и неговото осъзнаване на факта, което може да бъде трийсет секунди или трийсет минути, аз наистина бих предпочел да не съм около майор Милър, благодаря.