— Страхливец — каза Милър, засмя се и се отказа от темата. — Ще те взема сутринта в седем и половина — каза той. — Искам да си на тротоара, обръснат, трезвен и пълен с енергия, защото си дал на пениса си свободна нощ.
Кастило вдигна палец и слезе от таксито. Първото му впечатление за хотел „Уоруик“ беше, че е приятно местенце. Приятно фоайе с наистина впечатляващо изобилие от цветя, истински — той провери, като минаваше от там — върху масите. Вдясно беше входът на ресторанта и барът, които, доколкото можеше да види, също бяха първокласни.
В бара седеше сама млада жена. Не приличаше на проститутка, но понякога на човек му е трудно да прецени. Реши, че може да удостои и брюнетката, и хотела с привилегията на съмнението. „Уоруик“ не приличаше на хотел, който ще позволи на дамите на нощта да упражняват професията си в него. А и брюнетката наистина не приличаше на проститутка.
Беше доволен и от стаята си. Беше голяма, с висок таван, с голямо, „кралско“, легло, а лавицата в банята беше пълна с малки шишенца шампоан с високо качество, скъп сапун, паста за зъби и тоалетна вода за уста. Той обичаше да прибира тези неща при тръгването си, защото не се знаеше дали следващият хотел, където щеше да попадне, е загрижен за хигиената на гостите си.
„Не че в момента имам нужда да се изкъпя или да си измия устата. Имам нужда от питие, а после от сън. Дик каза да съм отвън, на тротоара, в седем и половина. Исусе, за последно спах във Виена. А всичко това, включително Певснер и Инге, беше едва снощи. Едно питие, нещо за хапване и сън. Но не в ресторанта. Не искам пълен набор от блюда, а и мразя да се храня сам на маса в ресторант. Може би ще мога да получа сандвич в бара. Това решение се основава само на желанието ми да хапна нещо простичко, не отивам там заради брюнетката. А и тя вероятно ще си е отишла, докато аз сляза долу. Хубаво момиче, а не трябва да седи на места, където мъже, побеснели от хормони, могат да решат, че е на тяхно разположение.“
Брюнетката беше все така сама в бара. Майор Кастило си каза, че вероятно трябваше да отиде направо в ресторанта, но после видя четирима мъже да седят около една от масите в бара и да хапват сандвичи.
Влезе в бара, като се стараеше да не поглежда към брюнетката, и зае стол, който беше само през един стол от нейния. Барманът отиде при него и в същия миг телефонът му звънна.
— Имате ли местна бира? — запита Кастило.
Барманът му каза марка, която никога преди не беше чувал.
— Една, моля — каза Кастило. — И менюто.
Мобилният му телефон звънна за трети път и той прие обаждането.
— Ало?
— Да, сър?
— Току-що се регистрирах в хотел, сър. „Уоруик“. Каня се да вечерям…
— Е, това със сигурност е много мило от страна на… от негова страна, сър. И ви благодаря, че ми казахте. Ще предам на Дик, сър…
— Той ще ме вземе оттук утре сутринта в седем и половина, сър…
— Отново ви благодаря, сър. Лека нощ, сър.
Остави телефона обратно в джоба си и в този момент барманът дойде при него с бирата и менюто.
— Какво ядат онези джентълмени? — запита Кастило, като кимна леко с глава по посока на четиримата, седнали около масата в ъгъла.
— Един сандвич със сирене, един с кюфте и един със салам и пипер — каза барманът.
— Италиански салам и пипер? — запита Кастило. Барманът кимна. — Донесете един и на мен, моля.
— Да не би случайно да сте военнослужещ? — запита брюнетката и се премести на стола до неговия.
„Отново сгреши, Чарли, не си никакъв майстор на анализа.“
— Какво породи тази идея?
— „Да, сър…“ „Не, сър…“ „Благодаря ви, сър…“ — каза брюнетката.
— В Тексас говорим така.
— Звучеше така, сякаш този, с когото разговаряш, е най-малко генерал.
— Всъщност, той е член на кабинета на президента и се обади да ми каже, че президентът току-що е направил нещо много мило за един мой приятел, който имаше малък проблем.
Тя се засмя тихо, почти на глас.
„Хубава усмивка.“
— А с какво се занимаваш всъщност?
„Проклет да бъда! Тя наистина не прилича на проститутка.“
— Всъщност работя за компанията „Риг сървис инкорпорейтид“, която се намира близо до Корпус Кристи.
— И с какво се занимавате?
— Нефтени платформи и тяхната поддръжка и обслужване. Нефтените платформи се намират в Мексиканския залив.
— И как ги обслужвате и поддържате?
— Аз нося храна на работниците — каза Кастило. — А също така събирам прането. Наричат го „лични нужди“.
— Може ли да те запитам нещо?