— Сър, чернокож или с какъвто разполагам?
— При дадените обстоятелства, генерале, не мисля, че имаме време да влизаме в дипломатически преговори с когото и да било — каза Нейлър.
Всички чуха, слабо, но ясно, генерал Макнаб да издава заповед:
— Томи, оседлай конете за „Грей Фокс“.
После, по-ясно, чуха генерал Макнаб да казва:
— Разбирам, сър. Сър, каква подкрепа мога да очаквам?
— От какво имаш нужда, Скоти?
— Имам нужда от нещо, което да подкрепи „С–22“.
„С–22“ е обозначението на Военновъздушните сили за „Боинг 727–100“. Привидно всички те са предназначени за Националната гвардия. Един от тях обаче, специално оборудван, се държи във внимателно охраняван хангар във въздушната база „Поуп“, съседна на Форт Браг.
— Имаш намерение да летиш до Абеше? — запита направо Нейлър.
— Не, сър. Онова, което имам предвид, е над Абеше, на височина 35 000 фута, да прелети „Ройъл Еър Марок“ — каза Макнаб с тон, сякаш говореше на бавноразвиващо се дете. — „Ройъл Еър Марок“, както знаете, има разрешение да лети над тези неприятелски нам страни между Мароко и Саудитска Арабия.
Онова, което той не каза, но което всички около масата разбраха, беше, че Макнаб има намерение да пусне рейнджъри с парашути на летището в Абеше.
— И мислиш, че това ще свърши работа, Скоти?
— Да, сър. Ще свърши работа. И какво трябва да правя със самолета, ако е там?
— За момента трябва само да открием дали е там.
— Да, сър.
— Комуникацията ще бъде ли проблем?
— Не, сър.
— Защото имам намерение да държа връзка с теб, както и с момчетата, които ще отидат там.
— Тъй като аз също ще държа връзка с тях, няма да е проблем да се свържем и с теб.
— Защо искаш подкрепа за твоя самолет?
— Искам подкрепа за хората си, сър. И оборудване за комуникация. Някои от тези неща струват доста пари.
— Колко тихо и незабележимо можеш да свършиш това, Скоти?
— Съмнявам се, че някой дори ще заподозре, че сме там, сър. Освен ако, разбира се, самолетът не е там и не ми кажете да го взривя. Един взривен самолет кара хората да мислят, че нещата не се развиват точно според техните желания.
— Това е сценарият за най-лошия възможен случай, Скоти. А ако нещо се обърка и те разберат, че сме там?
— Точно затова искам малко подкрепа. Един „C–17 III“ например ще е добре.
Този вид „Боинг“ („Глоубмастър“) са товарни самолети и могат да използват дори изоставени или недовършени летища. Двигателите му са мощни и той може да развие три четвърти от скоростта на звука и да лети на височина 45 000 фута с товар от 600 000 паунда. Може да бъде презареден във въздуха и практически да достигне всяка точка върху земното кълбо.
Нейлър погледна Макфадън, който кимна, което означаваше, че веднага ще бъде намерен и предаден на Макнаб исканият „С–17“.
„И вероятно повече от един, ако Макфадън не успее да се справи бързо.“
— Как мислите да го използвате?
— Аз съм оптимист. Те няма да разберат, че сме там. Абеше не може да се нарече оживено летище. Томи току-що ми предаде данни, че там каца веднъж седмично самолет от Нджамена, а и този полет е нередовен. Групата, която ще се спусне на земята, ще се състои вероятно от четирима или петима души. Ще открият дали самолетът е там. Не ми е наредено нито да го изведа от страната, нито да го взривя. Ще се скрият някъде в края на пистата. А самолетът ще кацне някъде другаде. Не мисля, че ще може да кацне дискретно в Абеше. Ще отиде до края на пистата, ще се отвори вратата, хората ми ще скочат на земята, а самолетът отново ще излети. Сценарият ще е в известна степен същият, ако ми наредите да взривя самолета, но тогава хората ми ще се скрият в храстите на най-близката равна повърхност, където самолетът би могъл да кацне. В най-лошия случай хората ми ще бъдат забелязани от властите на Чад. Но в самолета ще има двайсет души, както и взривни материали. А самолетът, преди да излети обратно за Съединените щати, ще изчака всички те да се качат на борда.
— Не искам да сложиш началото на Трета световна война, Скоти — помисли на глас Нейлър.
— Странно, аз мислех, че Третата световна война вече е започнала — отговори Макнаб.
— Мисля, че ме разбра, генерале — каза студено Нейлър.
— Разбрах, сър.
— Къде искаш да ти доставим „С–17“? — запита Нейлър.
— Тук и възможно най-скоро. Може да ни следва до Менара.
— Менара? — запита генерал Макфадън.
— Менара, Мароко — отговори Макнаб. — Кой беше това?
— Генерал Макфадън — каза Нейлър.
— Добър вечер, сър — каза Макнаб.
— Добър вечер, генерал Макнаб — каза Макфадън. — Помислихте ли добре, когато решихте да използвате „С–17“?