— Казвате ми, че губернаторът и кметът не са уведомени? — запита, сякаш не вярваше, комисарят.
— Сър, ние не знаем нищо със сигурност. В момента се опитваме да разберем какво се е случило със самолета. Всяка агенция на федералното правителство работи упорито по въпроса.
— Но мислите, нали, че е отвлечен от терористи, независимо дали са сомалийци или от друга националност?
— Да, сър, но това е мое лично мнение. Нищо повече.
— И вие мислите, че е възможно да го разбият в Камбаната на свободата?
— Да, сър, така мисля. Но отново ви казвам, това е само моето лично мнение. Не разполагам с никакви доказателства за това, което Певснер ми каза във Виена. А за да узнаем дали самолетът е, или е бил, в Чад, ни е необходимо известно време.
— И как ще узнаете това?
— Не ми е известно, сър. Не знам с какви ресурси ЦРУ или някой друг… Сигурен съм, че сателитите вече са направили близки снимки на онова летище.
— Хм? Искате да кажете, че по това работят различни агенти? — прекъсна го комисарят.
— Да, сър. И е възможно и дори много вероятно, ако не разполагаме с хора в района, да изпратят екип и самолет на Специалните части. Те ще открият каквото могат. Могат да се справят за час, а може да са им необходими и двайсет и четири часа. Но дотогава разполагаме само с предположения.
— Питам се дали разбирате моя проблем, майор Кастило.
— Не съм сигурен, сър.
— Има двама души, които са отговорни за безопасността на жителите на Филаделфия. Единият е кметът, а другият съм аз. Не ме разбирайте погрешно. Кметът е вероятно най-добрият, който сме имали от Франк Ризо насам. Но не знае как да насочва и пренасочва пътното движение, камо ли да се справи с проблемите, които ще възникнат в резултатът на самолетна катастрофа.
Комисарят видя изражението на Кастило.
— Сега вече виждате накъде бия, нали? — запита той. — И нищо от това не ви е хрумвало преди?
— Не, сър — призна Кастило.
— Ако съществува дори малка вероятност този сценарий да се разиграе наистина, ние трябва да вземем предпазни мерки, нали така? Да предупредим гражданите и така нататък, и така нататък.
— Да, сър.
— А има проблеми, свързани с това — каза комисарят. — Да започнем с паниката. А, от друга страна, ако вземем необходимите мерки, а нищо не се случи, не само ще изглеждаме като глупаци, но следващият път, когато това се случи, хората няма да ни обърнат никакво внимание. Повечето хора вече започват да мислят, че са видели падането на двете кули в Търговския център във филм, главните роли в който са изпълнявали Чарлтън Хестън и Пол Нюман. — Той направи пауза. — Следите ли мисълта ми?
— Да, сър. Или поне така мисля.
— Кметът, както казах, е добър лидер. За нещастие, той е, също така, политик. Аз имам абсолютно доверие в моите помощник-комисари. Но на практика нямам никакво доверие в екипа на кмета. И ужасно се страхувам, че ако предам ситуацията в ръцете на кмета, а очевидно е мой дълг да го направя, той ще я повери в ръцете на определени хора от своя екип и те, неволно или нарочно, ще предизвикат паника, защото да видиш по телевизията как кметът се справя с атака на терористи, е сигурен начин той да бъде преизбран. А ако се вземат мерки срещу тази атака и тя не се състои, страхувам се, че той може да бъде свален от длъжност, а аз не искам това да се случи.
— Исусе Христе! — каза тихо Милър.
— Баща ти току-що спомена, че сме длъжни да направим неприятния избор, ако дългът ни призовава — каза комисарят. — И аз ще направя нещо такова. Или ще се проваля и няма да направя онова, което знам, че е мой дълг да направя, или ще излъжа. Както и вие.
— Сър?
— Когато вие и Дик влязохте тук, майоре, не ми казахте нищо за този възможен сценарий. Визитата ви изглеждаше като визита, предизвикана от уважение и добри чувства. Секретар Хол имал нужда от моята помощ за вашето разследване на компанията „Лийз Еър“. И аз, естествено, ви отговорих, че съм щастлив да ви сътруднича.
— Да, сър — каза Кастило.
— Преди миг казахте, майоре, че вярвате, че до двайсет и четири часа ще разполагате с информация за местонахождението на самолета.
— Да, сър. Дори може би малко по-скоро.
Комисарят погледна часовника си.
— Сега е осем и тринайсет минути — каза той. — След трийсет и два часа вече ще е следобедът на четиринайсети. Тогава ще отида при кмета с тази новина. На него това ще му хареса, защото ще му даде време да изслуша новините в шест часа. Разбирате ли ме? Не искам да има никакви недоразумения в това. Подразбира се, без да бъде споменато, че очаквам от вас да ми дадете всяка по-нататъшна информация, с която разполагате.
— Разбирам, сър — каза Кастило.