— И, Дик — продължи комисарят, — не искам да кажеш на баща си каквото и да било при каквито и да било обстоятелства. Обичам го като брат, но той има, както каза и показа всъщност, философия, която се основава на „Уест Пойнт“, Дълга и Честта, и не искам той да направи нещо, което според него дългът и честта изискват. Тази ситуация изисква хора с философия като тази на майора, както я посочи баща ви, защото това да защитим Филаделфия оправдава всички средства.
— Разбирам, сър — каза Милър.
Комисарят се изправи зад бюрото си.
— Сега ще отидем до Отдела за борба с тероризма. Ще помоля главния офицер от Отдела за борба с организираната престъпност да се срещне с нас там, тъй като те се намират в същата сграда — каза той. — Не знам дали разполагат с нещо за някаква връзка между нашия град и тези афроамерикански терористи, но ако въобще някой има такава информация, това трябва да са те. Ще кажа на главен инспектор Крамер и на капитан О’Брайън, че трябва да ви дадат всичко, с което разполагат или с което могат да се сдобият. Ще повторя това два пъти на главен инспектор Крамер, защото той има склонността да се подчинява само на тези заповеди, които смята за мъдри и разумни.
— Много сме ви благодарни, комисарю — каза Кастило.
— Трябва да ви предупредя, че нито един от нашите служители няма да ви даде доброволно информация, която не смята, че един армейски офицер и помощникът на секретаря на отдел Вътрешна сигурност трябва да притежават на всяка цена. Но ако някой от тях наистина не пожелае да ви сътрудничи, обадете ми се веднага и аз ще си поговоря с него.
— Сър, какви са чувствата на главен инспектор Крамер и капитан О’Брайън по отношение на Тайните служби?
— Тайните служби? Не знам. Знам, че Крамер мрази ФБР с истинска страст. Не мисля, че мнението и на капитана за ФБР е високо. Тайните служби? Не знам. Защо питате?
— Сър, имам акредитивни писма, които ме идентифицират като специален агент от Тайните служби — каза Кастило.
Комисарят дълго го гледа, после поклати глава.
— А какво ще им кажем за Дик? Или той е агент под прикритие?
— Мисля, че вероятно може да се мине и само с показването на моите документи — каза Кастило.
— О’кей. И това ще свърши работа.
Комисарят им направи знак да излязат от офиса преди него. Спря се до бюрото, зад което стоеше униформен сержант.
— Обадете се на главен инспектор Крамер и капитан О’Брайън — нареди той. — Кажете им, че ще се срещна с тях незабавно в офиса на Крамер.
— Да, сър.
— Осигурете кола без отличителни знаци, която да разполага с всички средства за комуникация и да чака пред входа на сградата. Това също трябва да стане незабавно. Ако няма такава на разположение, вземете от някой друг отдел.
— Да, сър.
— Сътрудничите на Тайните служби — това е всичко, което трябва да знаете.
— Да, сър.
— Хайде, Джак — каза комисарят на полицая в цивилни дрехи, който ги чакаше до асансьора. — Ще се повозим малко.
— Да, сър.
— Джак, това е специален агент Кастило от Тайните служби и специален агент Милър. Господа, това е моят изпълнителен офицер, капитан Джак Ханрахан.
Мъжете си подадоха ръце и влязоха в асансьора.
(ПЕТ)
Индустриален комплекс „Франкфорд“
Филаделфия, Пенсилвания
08:25, 9 юни 2005
— Виждал съм това и преди — каза майор Х. Ричард Милър, малко след като капитан Джак Ханрахан зави и излезе от „Тайкони стрийт“ в североизточната част на Филаделфия и навлезе в нещо, което приличаше на стар индустриален комплекс, състоящ се предимно от стари тухлени складове. — Бил съм тук и преди. Кое е това място?
Комисарят се засмя.
— Някога това беше арсеналът „Франкфорд“ — каза той.
— Да — каза Милър, който в този момент си спомни. — Идвахме тук, когато бях още малко дете.
— Когато затвориха арсенала, градът се опита да го превърне в индустриален паркинг — каза комисарят. — Това не стана, така че позволиха на онези части от градското управление, които не са от голямо значение — полицията например да използва сградите.
Ханрахан спря пред малка двуетажна тухлена сграда, която беше на възраст поне един век. Мястото за паркиране беше обозначено като мястото на ГЛАВЕН ИНСПЕКТОР КРАМЕР. Ханрахан взе микрофона от седалката и каза в него:
— С–1 пристигна точно навреме.
Кастило се огледа, за да види някаква табела или знак но сградата, но не видя нищо. Всички слязоха от колата и комисарят тръгна направо към сградата, като очевидно изненада двама униформени полицаи, които излизаха и които очевидно не очакваха да се сблъскат с комисаря. Останалите го последваха.