— Искам да стане ясно, че не желая да доверяваш нищо от това и на гаджето си — каза Кастило.
— Ще му кажа, че не мога да говоря за работата си — каза тя. — Той ще се я… Това няма да му хареса, но ще ме разбере. И той е ченге.
— Добре.
— Той е лейтенант в патрула по магистралата. И не ми е гадже, а брат — каза Бети.
— Снощи той много убедително изигра ролята на ревниво гадже — каза Кастило.
— Надявам се, че и онези типове от мафията са си помислили същото — каза Бети, после запита: — А сега ще ми кажеш ли за какво е всичко това?
— Ще разбереш повече от достатъчно само като ме слушаш по телефона — каза Кастило.
— Ще му се обадиш от мобилния? — запита Милър.
— Освен ако не знаеш къде можем да намерим сигурен телефон — каза Кастило и доближи телефона до ухото си.
След миг каза:
— Трябва да говоря с него незабавно, мисис Келънхемп…
— Къде е?
— Какво прави в Кемп Дейвид?
— И как мога да се обадя в Кемп Дейвид? Може би ще е по-добре вие да му се обадите там и да го помолите да ми се обади на мобилния…
— Права сте. Ще е по-добре, ако се свържем чрез Белия дом…
— Ако се обади, моля ви, запитайте го дали е говорил с мен, и ако ви отговори, че не е, кажете му, моля ви, да ми се обади веднага. Важно е.
Отдалечи телефона от ухото си и набра друг номер.
— Името ми е Кастило. Аз съм изпълнителният помощник на секретар Хол. Можете да проверите самоличността ми, като се обадите на мисис Келънхемп или в офиса на Хол. Имате номера. Той е в Кемп Дейвид. Свържете ме с него, моля.
Отдалечи телефона от ухото си.
— Ще проверят — каза. — Чудя се какво ли става в Кемп Дейвид?
Отново доближи телефона до ухото си и заговори тихо:
— Да, сър. Сър, при обикновени обстоятелства не бих ви се обадил там, но възникна друг проблем…
— Сър, комисарят е повече от услужлив, но в четири и петнайсет утре следобед ще информира кмета за онова, което може да се случи с Камбаната на свободата…
— Сър, той не иска да предизвика паника. Но също така не иска и да вдига шум за нищо. Страхува се, че ако кметът — или екипът на кмета — чуе нещо за това, нещата ще стигнат и до пресата. Но пък и определено не може…
— Да, сър. Трябваше да се сетя за това. Не знам, защо, по дяволите, не съм се сетил…
— Да, сър. В четири и петнайсет утре следобед…
— В момента се каним да разговаряме със собствениците на „Лийз Еър“, сър. Дадоха ни сержант и кола. А главен инспектор Крамер, който оглавява Отдела за организираната престъпност и Бюрото за борба с тероризма, ще се свърже с всички хора, които има внедрени в различните групи, които има вероятност да са чули нещо по въпроса, повдигнат от Певснер…
— Не знам колко време ще е необходимо, сър…
— Да, сър, в минутата, в която науча нещо…
— Да, сър. Сър, съжалявам, че трябва аз да съобщя лоши новини…
— Благодаря ви, сър. Кога ще научим нещо за Абеше?…
— Разбирам, сър.
Той отдалечи телефона от ухото си и шумно издиша.
— Казва, че ще трябва да каже на президента за крайния срок, поставен от комисаря — каза Кастило.
— Исусе! — възкликна Милър.
— Какво се кани да каже комисарят утре в 4:15 на кмета? — запита сержант Шнайдер.
Кастило хвърли поглед към предната част на колата и видя, че сержант Шнайдер е завъртяла огледалото за обратно виждане така, че да може да го вижда. Той срещна погледа й в огледалото и си каза, че очите й са едновременно привлекателни и интелигентни.
— Че съществува вероятност — само вероятност — терористична групировка от Сомалия, която се нарича „Свещеният легион на Мохамед“, да е откраднала онзи „Боинг 727“ от Луанда и да има намерението — повтарям, това е само вероятност — да го разбие в Камбаната на свободата.
— Мили Боже! Ти говориш сериозно!
— Страхувам се, че е така.
— Разбрах, че е важно, още когато комисарят ви даде колата без отличителни знаци — каза тя. — Но не си представях нищо такова. Камбаната на Свободата? Защо биха искали да направят това?
— Има две теории — каза Милър. — Едната, че я смятат за важен символ за САЩ. И втората — че някой от Филаделфия им е казал, че трябва да я разрушат.
— А ние се опитваме да открием дали съществува някаква връзка между „Лийз Еър“ и терористите или между някой друг от Филаделфия и терористите — продължи Кастило. — Ако успеем да открием това, може би ще успеем да открием точно какво планират и кога смятат да го изпълнят. Затова отиваме на летището — за да разговаряме със служителите и собствениците на „Лийз Еър“.
„Фордът“ изведнъж набра скорост. Милър хвърли поглед към скоростомера.
— Не искаме да ни спрат заради превишена скорост, сержант — каза той.