— Има сини мигачи под решетката — каза тя. — Ако там има кола на патрула по магистралата, ще ги уловят.
— Или пък ще умрем млади в автомобилна катастрофа — каза Милър. — Движим се с почти деветдесет мили в час.
Тя се засмя.
— Отпусни се — каза тя. — Ти също можеш да ме наричаш Бети. Мисля, че ти казах.
Кастило видя в огледалото за обратно виждане, че тя го гледа.
— Главният инспектор Крамер каза, че си специален агент от Тайните служби — каза тя.
— Да, така е.
— И казахте на оператора в Белия дом, защото предполагам, че говорихте с него…
— Да.
— … че сте изпълнителният помощник на секретар Хол.
— Да.
— Все повече куриози и куриози — каза тя и отново посвети вниманието си на пътя.
Офисите на „Лийз Еър Инкорпорейшън“ се намираха на втория етаж на невпечатляваща двуетажна сграда, пристроена в края на стар и доста порутен хангар в отдалечения ъгъл на международното летище на Филаделфия. На стоманената врата имаше знак, който изглеждаше като печатан на компютърен принтер, който гласеше:
НЕ РАБОТИМ. БОЛЕСТ В СЕМЕЙСТВОТО.
— А сега, какво? — запита Милър.
Сержант Шнайдер извади мобилен телефон от чантата си и набра номер.
— Джак, Бети е — каза след миг. — Имам нужда от услуга. Погледни в най-долното чекмедже на бюрото ми. Има папка, на която пише „Лийз Еър“. Трябва ми домашният адрес на Тери Халоран. И телефонният номер, ако има такъв.
— Кой е той? — запита Кастило.
— Президентът на „Лийз Еър“, нали?
Бети кимна.
— И откъде разполагате с тази информация? — запита Кастило сержант Шнайдер.
— ФБР идваха и питаха с какво разполагаме за тях — каза тя. — А ние дори не бяхме чували за тях. Но капитан О’Брайън нареди да ги разследвам, в случай че има нещо, което би трябвало да знаем.
— И какво откри? — запита Кастило.
Тя вдигна ръка в знак да изчака, след което повтори адреса и телефонния номер, който й даде Джак.
— Благодаря, Джак — каза тя и сложи край на разговора.
— Няма ли да ги запишеш? — запита Милър.
Тя върна телефона в чантата си и извади записващо устройство.
— Това устройство записва разговорите, които водя по мобилния си телефон. Включвам го, когато е необходимо — каза тя.
Натисна няколко копчета и от устройството долетя гласът й, който повтори името и адреса.
— Впечатлен съм — каза Кастило.
— Аз също — каза Милър.
— Е, ние не сме Тайните служби, но и ние сме цивилизовани. Говори се, че дори следващата година е възможно да влезем като водопроводчици в сграда 110.
Кастило и Милър се усмихнаха. Усмивката на Милър беше напрегната.
— Хей, не се обиждайте — каза тя. — Проблемът, който имам с федералните, се нарича ФБР.
— Той се тревожи, че ще започна да те свалям — каза Кастило.
— Исусе, Чарли! — каза Милър.
Бети спокойно запита Кастило:
— А ще го направиш ли?
— От всичко, което видях досега, ще ме е страх да го направя — каза Кастило.
— Добре, да оставим нещата така.
— Ще ни разкажеш ли какво си открила за „Лийз Еър“? — запита Кастило.
— Разполагат със съвсем малък капитал, семейна компания. Президентът е Тери Халоран, а съпругата му е секретарка и касиерка. Брат й, Алекс Макълхъни, е вицепрезидент и главен и единствен пилот. А също така и главен механик. Научил се е да пилотира във Военновъздушните сили, а когато службата му в армията приключила, започнал работа в цивилните въздушни линии, като сменил няколко. Непрекъснато бил принуждаван да излиза в неплатен отпуск, от това му писнало и започнал бизнес със зет си — купували и препродавали доста употребявани самолети. Няма нищо в живота му, освен че съпругата му го съдила за изнасилване, което не се е състояло. Разведени са. Докато не ми казахте за тези терористи, бях готова да вярвам на теорията на ФБР, че са скрили самолета, за да получат застраховката.
— Написала си домашното си — каза с възхищение Кастило.
— Сестрата и нейният съпруг, изглежда, се разбират и всичко е наред. Не разполагаме с нищо против тях. Не съм виждала пилота, но не мога да си представя нито сестрата, нито нейния съпруг, замесени с терористи, независимо колко отчаяно са се нуждаели от пари.
— Мисля, че не тази „болест в семейството“ е причина да затворят — каза Кастило, като кимна с глава по посока на знака. — Искам да разговарям с тях.
Тя отново извади мобилния телефон от чантата си.
— Ще им се обадя, за да проверя дали са у дома си.
Набра номера по памет, което също впечатли Кастило.
— Ако вдигнат, затвори — нареди той.