Выбрать главу

Всички тези данни щяха да се появят на лицевата част на техните шлемове, като изображението на екрана щеше много да прилича на това на екраните на реактивните изтребители и високотехнологичните хеликоптери.

Макар че на всеки един от войниците беше разрешено сами да изберат оръжието си за мисията — подполковник Девънпорт не смяташе за необходимо да налага мнението си за идеалното оръжие на мъже, които имаха почти също толкова добри умения и почти също толкова богат опит като него в тежката задача да запазят живота си, — той забеляза, когато го прегледа, че те всички бяха направили почти еднакъв избор.

Всички имаха карабина „М–4“, 5.56 мм, която беше доста подобрената версия на стандартната „М16А2“, широко използвана в армията. Те бяха с вградени заглушители, които намаляваха значително звука от изстрела.

Всеки от тях беше взел от осем до дузина пълнители, които съдържаха по трийсет патрона. Всички бяха избрали да вземат от осем до дузина минигранати. Те не бяха така мощни като стандартните гранати, защото бяха с много малки размери. Но бяха достатъчно смъртоносни, а и вдигаха много шум. Можеха да убедят преследвачите да се движат доста по-бавно и по-внимателно, както и да ги объркат по отношение на посоката, в която трябва да вървят.

Сравнително новата, много малка и много лека, около два паунда, противопехотна мина също служеше главно като средство да обърка преследвача. Когато бъдеше активирана, мината изхвърляше много фина и трудно забележима жица в пет посоки. Детонацията идваше като голяма изненада за всеки, който закачи някоя от жиците. Войниците бяха взели общо двайсет и четири такива мини, а той самият щеше да вземе още четири. Той щеше да вземе, също така, пистолет двайсет и втори калибър със заглушител, в случай че се наложи да премахне някого много тихо. Девънпорт знаеше, че капитан Стивънсън ще бъде въоръжен почти по същия начин, и макар при инспекцията да не беше видял други такива пистолети, беше сигурен, че поне още един или двама войници ще бъдат въоръжени с тях.

Войниците щяха да закрепят ножове към ботушите си — тук разнообразието беше голямо. Някои щяха да носят ножове и в джобовете си. Лично подполковник Девънпорт не уважаваше много ножовете като смъртоносно оръжие. Беше известен със забележката си, че ако си достатъчно близо до някого, за да му прережеш гърлото, можеш, също така, да вкараш дулото на пистолета си в ухото му и да му пуснеш един куршум, а така и кървавата каша е доста по-малко.

В тази мисия те се надяваха да свършат възложената задача, без да им се наложи да извадят дори един нож, камо ли да използват някое от другите си оръжия.

— Подполковник — дойде по високоговорителя гласът на пилота, — ще отворим вратата след шейсет секунди.

— Готови сме, започвай да броиш — каза подполковник Девънпорт.

— Шейсет, петдесет и девет, петдесет и осем… — започна да брои пилотът.

Девънпорт и другите, с бързина, която беше резултат на дълга практика, провериха сигурността на оборудването си. А това се правеше най-добре с пръсти. Едва след като провериха всичко — кислородните маски, кислородните бутилки, радиоапаратите си и екраните на шлемовете си, сателитните приемници и батериите — те започнаха да надяват ръкавиците си, които също имаха електрически нагревателни жици.

— … Пет, четири, три, две, едно. Започваме разхерметизация — каза пилотът.

— Проверка на радиото — нареди подполковник Девънпорт.

Един по един всички извършиха проверката.

— Компасите на всички работят ли? — запита подполковник Девънпорт.

Всички вдигнаха палци.

Девънпорт отиде до задната част на самолета и надяна парашута си, а после помогна на Стивънсън да направи същото.

— Височина на полета 35 000 фута — каза пилотът. — Скорост 300.

— Добре, това е. Помещението е напълно разхерметизирано — каза пилотът. — Веднага, щом успея да намаля скоростта, ще започна отварянето на вратата. В момента скоростта е 260.

— Добре, отваряй вратата. Бавно. Скоростта е 220.

Чу се воят на хидравликата, последван от първата струя студен въздух, а след това изключително студеният въздух започна стабилно и бързо да нахлува. Сега вратата действаше като въздушна спирачка и намаляваше скоростта на самолета.