— За това ще е необходимо време, с което не разполагаме, мистър Торн — каза Кастило.
— Не изглежда да сте глупави — каза Торн. — Точно какво не разбирате? Коя част от изречението: „Няма начин!“
— Мистър Торн — каза Милър любезно, — може ли да ви кажа нещо насаме?
Торн го изгледа с презрение.
— Моля ви? — запита Милър.
Торн сви масивните си рамене.
— Благодаря ви — каза Милър все така любезно. — Ей там, може би? — запита той и посочи пространството между двата хангара.
Торн отново сви рамене.
— Да приключим с това бързо — каза той. — Имам работа.
— Ще се опитам — каза Милър с усмивка.
Торн направи няколко крачки и се обърна.
— Добре, братко — каза той. — Да побързаме, както казах.
След две секунди той откри, че лицето му е болезнено притиснато в бетонната стена на хангара. Ръката му беше извита, също болезнено, назад и нагоре.
— Какво, по дяволите…? — запротестира той, а после зави от болка.
— Майка ти не те ли е научила, че не трябва да се ругае в присъствието на дами? — запита го Милър с тон, който предполагаше воденето на весел и неангажиращ разговор.
— Вървете на майната си! — извика Торн. После отново зави и закрещя от болка.
— Очевидно си бавноразвиващ се, така че ще говоря бавно — каза Милър. — Да започнем с това, че не съм ти брат. Аз съм служител на федералното правителство, който провежда разследване. А ти не искаш да сътрудничиш. Това ме дразни, ядосва ме. А когато съм ядосан, обикновено причинявам болка на този, който ме е ядосал. Това поне разбра ли го?!
Торн отново извика от болка.
— Добре — каза Милър.
— Ще отидеш в шибания затвор за това — каза Торн.
И отново извика от болка.
— Ето, отново използваш неподходящи думи — каза Милър. — Наистина си бавноразвиващ се, нали?
Торн извика, защото ръката му беше извита още по-силно назад и нагоре.
— Кажи: „Да, сър!“ — каза Милър.
Не последва отговор, а Торн отново изрева от болка — този път почти патетично — след което каза:
— Да, сър. Исусе Христе, човече!
— Да поговорим за затвора — каза Милър. — Аз няма да отида в затвора. Ти ще отидеш. Ще бъдеш обвинен в обида и нападение на федерален служител, за което се полагат пет години затвор. По време на нападението рамото ти е било изместено. Ако още един път кажеш нещо неприлично, ще ти изместя и двете рамена. Поне толкова си умен, нали?
Торн отново изстена от болка, защото Милър му показа колко боли малко преди ръката да бъде извадена от ставата.
— Онзи белият мъж е специален агент от Тайните служби. На кого, мислиш, ще повярва съдията? На него или на дебел задник като теб, който носи златен „Ролекс“ и златни верижки и нарича всички афроамериканци братя и сестри, а също така плаща минимални заплати?
— Исусе Христе, човече!
— Yahoo — каза Милър. — Знаеш ли какво означава това?
Торн поклати глава и изстена.
— Означава: „Винаги имаш друга възможност“ — каза Милър. — Разбираш ли? Кажи: „Да, сър.“
Торн високо и болезнено си пое дъх, после каза:
— Да, сър.
— Искаш ли да знаеш какви са другите ти възможности? Кажи: „Да, сър.“
— Да, сър — каза Торн и кимна с глава.
— Ще се върнем при останалите и ще кажа на мистър Кастило, че след като сме поговорили, си решил, че си разбрал грешката си и знаеш, че е твой граждански дълг да сътрудничиш на разследването и че ще отидем в офиса ти и ще ни покажеш книгите на компанията. Разбираш ли каква е другата ти възможност? Кажи: „Да, сър.“
— О’кей, о’кей. Исусе!
Той извика от болка, после каза:
— Да, сър.
— И коя възможност избираш? Ще сътрудничиш ли? Или ще отидеш в съда с две ръце, извадени от раменете?
— О’кей, ще сътруднича. Ще сътруднича.
— Добре.
— А сега ще ме пуснеш ли?
— Още нещо. Ако още веднъж кажеш нещо неприлично в присъствието на дамата, ще ти извадя ръката и ще я завра в задника ти. Разбра ли? Кажи: „Да, сър.“
— Да, сър — каза Торн.
— Мисля, че двамата можем да се разберем най-после. Няма да е трудно — каза Милър и го пусна.
(ПЕТ)
Полицейското управление
Бюрото за борба с тероризма
Индустриален комплекс „Франкфорд“, сграда 110
Филаделфия, Пенсилвания
15:05, 9 юни 2005
— Ще е необходимо известно време, за да проверим всички тези хора — каза главен инспектор Крамер, като барабанеше с пръсти по купа книги, в които бяха записани наетите на работа работници на „Ейвиейшън Клининг Сървисиз“, които им бяха дадени не особено доброволно. А после продължи да обяснява: — Искам да ги видят колкото е възможно повече хора, не само момчетата, които са под прикритие.