— Президентът не е на разположение в момента — каза доктор Кохън.
— Това ни връща веднага на въпроса, който зададох — каза Бидърмън.
— Това може ли да почака, да кажем, до шест или седем вечерта?
— Никога не отговаряй на въпроса с въпрос. Майка ти не ти ли е казвала, че е неучтиво?
— Майка ми въобще не е мислела, че ще заема подобна длъжност.
— Случайно да знаеш каква е последната операция на „Грей Фокс“? Тази, проведена съвсем наскоро?
— Не, не знам.
— Много забавно. Мисля, че имаше нареждане аз и ти да знаем за всички операции на „Грей Фокс“.
— А сигурен ли си, че е проведена операция?
— Според генерал Уидърс е така. Извърташ ли, Натали?
— Не — каза тя простичко и той веднага реши, че тя му казва истината.
— Къде е президентът?
Настъпи кратка, но ясно доловима пауза, преди тя да отговори.
— Той е в Кемп Дейвид с Мат Хол.
— А това пък за какво?
— Не мога да ти кажа. Нито пък на някого другиго. Не биваше дори да ти казвам къде е.
— Да не би Мат да е загазил?
— И това не бива да ти казвам. Не може ли всичко това да почака до шест-седем вечерта?
— Не.
— Добре, Фред. Ще те свържем с Кемп Дейвид.
— Благодаря, но не. Но ти можеш да им се обадиш и да им кажеш, че съм тръгнал нататък.
— Не можеш да отидеш в Кемп Дейвид без разрешение, Фред.
— И какво ще направят? Ще свалят хеликоптера ми? Освен ако няма нещо друго, което никой не ми казва, аз все още съм секретар по отбраната. Благодаря, Натали.
Той остави слушалката на мястото й.
— Поръчай ми хеликоптер, Тереза. А после вземи документите от генерал Уидърс. Ако има нещо важно, обади ми се на хеликоптера. — Погледна генерал Уидърс. — Не ми казвай, че дори не подозираш, че Тереза чува всичко, което се казва в офиса.
— Да, сър — каза генерал Уидърс.
Секретар Бидърмън не отговори. Той вече излизаше от офиса.
(ШЕСТ)
Кемп Дейвид
Планините Кейтъкин, Мериленд
17:20, 9 юни 2005
— Е, това е интересно, Мат — каза президентът на Съединените щати, като погледна над ниската масичка секретаря на отдел Вътрешна сигурност. — Секретарят на отбраната е тръгнал насам.
— Във връзка с това? — запита Хол.
Президентът кимна.
— Опитал се да ми се обади в Белия дом. В момента Натали приема тези обаждания. Запитал я дали е запозната с проведената наскоро операция на „Грей Фокс“. Тя не знае нищо и така е казала. На което Бидърмън отговорил, че в офиса му е генерал Уидърс, който му е казал, че е проведена операция, която има връзка с някакво летище в Мароко.
— О, по дяволите!
— Натали и секретарят на отбраната, или поне така се предполага, трябва винаги да бъдат уведомявани за операциите на „Грей Фокс“.
— А аз не съм казал на нито един от тях — каза Хол.
— Малко недоглеждане, Мат? Или преднамерено действие?
— Просто не съм го направил, господин президент — каза Хол. — Предполагам, подсъзнателно не съм искал Бидърмън да… Не знам. А на Натали, предполагам, не съм казал, защото не съм искал да слушам ясните й аргументи, че е неправилно да се замесват в това „Грей Фокс“…
— В резултат на което в момента и Бидърмън, и Натали са доста настръхнали и враждебни. И имат основание за това, Мат. И за твоята грешка ще платя аз.
— С всичките ми уважения, сър, вие грешите — каза Хол. Той се изправи. — Натали и Бидърмън знаят, че с вас сме стари приятели. Те ще разберат защо сте ме довели тук — да ви обясня защо е трябвало да бъде проведена такава операция. И няма да имат причина да ви бъдат ядосани. Аз съм виновен и аз ще понеса мъмренето.
Президентът срещна погледа му, но нищо не каза.
— Ако ме извините, господин президент, ще отида да намеря пишеща машина и ще ви подготвя оставката си. С ваше разрешение, сър, мисля, че ще е по-добре да съм си тръгнал, когато пристигне секретар Бидърмън.
След дълго мълчание президентът тихо каза:
— Наистина съжалявам, стари приятелю.
— Не съжалявате и наполовина колкото мен, господин президент — каза Хол.
Беше прекосил стаята наполовина, когато светна лампичката на телефона. Президентът вдигна слушалката и каза:
— Ало?
— Кой се обажда?
— Тук е президентът, генерал Нейлър. Вдигнах телефона на линията на секретар Хол. В момента той не е тук. Мога ли да му предам съобщение?
Хол спря и запита с поглед дали да продължи, или да остане. Президентът му направи знак да се върне и да седне.
— Е, кажете, генерал Нейлър.
След трийсет секунди, президентът каза:
— Генерале, вероятно няма да разберете това, но този е един от онези моменти, когато лошите новини се оказват и добри новини. Моля ви, предайте поздравите и възхищението ми от работата им на генерал Макнаб и хората му…