— О, секретар Хол е тук, генерале. Може би ще пожелаете да му кажете това, което казахте на мен?
Той подаде слушалката на Хол. В слушалката на телефона в Тампа генерал Нейлър много слабо чу президентът да казва:
— Исусе Христе, Мат, ще можеш да казваш, че си бил спасен от звъна на телефона!
XIII.
(ЕДНО)
Кемп Дейвид
Планините Кейтъкин, Мериленд
17:30, 9 юни 2005
На всекидневната на президента дискретно се почука и после вратата бавно се отвори. Президентът, който седеше облегнат назад в креслото от другата страна на ниската масичка срещу секретар Хол, който говореше по телефона, махна с ръка на секретаря по отбраната Фредерик К. Бидърмън да влезе в стаята, а после му посочи дивана до масата.
Президентът вдигна палец — жест, който можеше да означава: „Почакай!“ или „Тихо, докато Хол говори по телефона“.
Бидърмън седна, доста сковано и напрегнато, в края на дивана. Президентът посочи стюарда и запита с повдигане на веждите дали Бидърмън иска нещо. Бидърмън поклати глава. Президентът направи знак на стюарда да напълни отново неговата чаша и тази на Хол.
Бидърмън гледаше ту президента, ту Хол. Президентът докосна ухото си, което според Бидърмън означаваше, че трябва да слуша какво казва Хол. Но той не чуваше много от думите.
— Секретарят по отбраната току-що влезе — казваше Хол. — Ще се свържа с теб по-късно, Чарли.
Докато оставяше слушалката на мястото й, той погледна Бидърмън. Президентът се усмихна на Бидърмън.
— Какво неочаквано удоволствие, господин секретар — каза той. — Всъщност аз и Мат тъкмо говорехме за вас.
Секретар Бидърмън определено не се радваше да чуе това.
— Без коментар? — попита президентът.
— Господин президент, ще ми кажете ли какво става?
— Две много важни неща — каза президентът. — Първото, и информацията идва от източник, на който може да се вярна, е, че група терористи от Сомалия са отвлекли онзи „Боинг 727“ от Ангола, за да го разбият в Камбаната на свободата. Самолетът е кацнал в Абеше, Чад, за да му бъде сменена маркировката и инсталирани допълнителни резервоари за гориво. Но в момента очевидно пътува за някое друго летище, откъдето може би ще излети за Филаделфия.
— Мога ли да запитам защо не съм бил информиран, господин президент? — запита студено Бидърмън.
— Второто — продължи президентът, без да обърне внимание на въпроса му — е, че полицейският комисар във Филаделфия, на когото трябваше да кажем за тази възможност, има намерение да информира кмета на Филаделфия утре в 16:15. Последиците са очевидни: Това или ще бъде прието с безразличие от обществеността, която ще го сметне за празни приказки, или ще настъпи масова истерия. Мат и аз ви чакахме, за да проведем конференция по телефона оттук между нас и Натали Кохън, за да решим какво ще предприемем.
— Доколко може да се вярва на вашия източник? — запита Бидърмън. — Камбаната на свободата? Исусе Христе, защо Камбаната на свободата?
— Всички реагират по този начин. Наистина не знаем защо са избрали тази цел. Мат току-що говори по телефона с майор Кастило, който е във Филаделфия, и се надяваме да имаме отговор по-късно тази нощ.
— Кой, по дяволите, е майор Кастило? — запита рязко Бидърмън.
— Човекът, когото лично аз натоварих да разбере какво знаят — и кога са го узнали — разузнавателните агенции за изчезналия самолет — каза президентът. — Той е изпълнителният помощник на Мат.
— Не разбирам, господин президент.
— Знам, и вината за това, че не разбираш, е моя — каза президентът. — Сигурен съм, че имаш един-два въпроса…
Той се засмя тихо.
— Пропускам ли нещо? — запита, все така рязко, Бидърмън. — Има ли нещо смешно, което аз не мога да доловя?
— Не, въобще нищо смешно няма в тази работа — каза президентът. — Но смехът често е реакция на хора, изпаднали в ужас. А аз съм ужасен, Фред.
Бидърмън го гледа внимателно и замислено един дълъг миг.
— Доколко може да се разчита на източника ви, господин президент? Доколко може да се вярва на това, че самолетът ще бъде разбит в Камбаната на свободата?
— От една страна, източникът не е от онези, на които ЦРУ, ФБР и прочие агенции биха гласували доверие. Руски търговец на оръжие. Може би най-известният. Александър Певснер…
— Това име ми е познато — прекъсна го Бидърмън.
— Както казах, досега информацията, която ни е дал, отговаря на истината.
— И как ви е предал въпросната информация?
— Чрез майор Кастило.
— Наистина ми е много трудно да разбера това, господин президент — каза Бидърмън. — Защо е замесен Певснер? И защо да му вярваме?