— Мисля, че е по-добре да започнем от началото — каза президентът.
Бидърмън кимна.
— Пийни едно питие, Франк — каза Хол. — Вероятно ще имаш нужда от него и когато пишеш мемоарите си, не искам да си спомниш, че ние сме пили, а ти — не.
Бидърмън погледна Хол, после — президента. И накрая сви рамене.
— Защо не?
Президентът натисна бутона, чрез който викаше стюарда, после погледна Бидърмън.
— Когато се разгневих, че никой — нито една агенция, имай предвид — не може да каже къде е изчезналият самолет — започна президентът, — обадих се на Натали и Мат и…
(ДВЕ)
303 „Конкорд съркъл“
Бала Синуид, Пенсилвания
17:31, 9 юни 2005
Думите „Да, сър“, които майор Карлос Гуилермо Кастило произнасяше по мобилния си телефон, бяха по-скоро рефлексно действие, отколкото отговор на забележките на секретаря на отдел Вътрешна сигурност Мат Хол. Кастило чу звука за прекъсване на разговора секунда, след като Хол каза: „Ще се свържа с теб по-късно, Чарли.“
Остави телефона в джоба на ризата си и видя, че генерал-майор Х. Ричард Милър е излязъл в коридора, където Чарли беше отишъл да проведе телефонния разговор.
— Не се опитвах да подслушвам разговора, майоре — каза генералът. — Искам да разменя една-две думи с теб насаме.
„Майоре? Какво ли е станало сега, че се обръща така официално към мен?“
— Да, сър. Разбира се.
Генерал Милър отвори вратата и направи знак на Чарли да мине пред него. Влязоха в малък, много грижливо подреден кабинет, чиито стени бяха целите заети от лавици с книги. Имаше и поне дузина снимки в рамки. На едната се виждаше генерал Колин Пауъл, очевидно направена във Виетнам. Имаше три снимки на Дик Милър. На едната той беше в униформа заедно с баща си пред „Уест Пойнт“ и беше направена, Кастило го знаеше, защото той беше направил снимката, точно преди последния парад, след който следваше заря. На втората се виждаше Милър, който получаваше капитанските си пагони от генерал Милър. А на третата се виждаше генерал Милър, вече пенсиониран и в цивилни дрехи, да поставя майорските пагони на Дик.
— И тук можем да поговорим — каза генерал Милър и затвори вратата. — Моля те, чувствай се свободен да използваш кабинета ми, ако пак се наложи да говориш по телефона.
— Благодаря ви, сър.
— Разбирате, майоре, че не ви моля за секретна или поверителна информация.
— Да, сър?
— Искам да ви предложа помощта си в онова, с което се занимавате тук.
— Много мило от ваша страна, генерале, но не мога да се сетя с какво бихте могли да ни помогнете.
— Разбирам — каза генерал Милър. — Благодаря, че ми отделихте от времето си, майор Кастило.
Обърна се и понечи да отвори вратата.
„Всичко може да върви по дяволите, ако човек не може да се довери на генерал, завършил «Уест Пойнт», чийто дядо е бил на хълма Сан Хуан с Десета кавалерия…“
— Генерале, дайте ми минутка, моля ви — каза Кастило.
Генерал Милър се обърна.
— Онова, което ще ви кажа, сър, не може да бъде споделено с когото и да е без мое разрешение — каза Кастило. — Моето или на Дик.
— Тогава, може би ще е най-добре да не ми казвате нищо — каза генерал Милър. — Чувствата нямат място, когато става въпрос за сигурност и разузнаване.
„Лекция. Трябваше да се сетя, че ще последва това. Той все още ме мисли за кадета, който почти успя да спечели изгонването си, а и това на Дик, от «Уест Пойнт», а после не само че беше изпратен в Специалните части преждевременно, но който също така успя да отклони Дик от традицията в семейството да се служи в кавалерията и го взе при зелените барети със себе си. Общо взето, ако бях на мястото на генерал Милър, аз също нямаше да харесвам майор Кастило.“
— Току-що се обади секретар Хол, генерале…
— За него ли работите?
— Да, сър. Но условията още не са твърдо определени. Все още съм служещ офицер. Мога ли да продължа, сър?
— Разбира се. Извинете ме.
— Секретар Хол се обади, за да ми каже, че екипът на „Грей Фокс“, който направи десант на летището в Абеше, е потвърдил, че отвлеченият от Луанда „Боинг 727“ е бил в Абеше, където е бил пребоядисан, били са му сложени нови маркировки и регистрационни номера и монтирани допълнителни резервоари.
— Мога ли да запитам защо той е сметнал, че вие трябва да знаете това?
„Майорите с по-нисък ранг, особено тези, които са повишени доста рано в кариерата, така да се каже, преди да им е дошло времето, дори не би трябвало да знаят за «Грей Фокс», нали така? А мен ме запознават дори с подробностите!“