— С Дик всичко ще е наред, Чарли — каза Бети. — Прикритието му е отлично. Рискът е за ченгетата, които работят под прикритие.
— Да — каза той.
— Ти наистина се тревожиш за него, нали? Бих помислила, че…
— Какво?
— О, не знам. Мъжки работи. От зелените барети може всичко да се очаква. Но ти наистина се тревожиш за него.
— С Дик се познаваме много отдавна. А той няма никакъв опит в подобни неща.
— И ти винаги си се грижил за него, така ли?
— Какво искаш да кажеш?
— Майка му ми каза какво си направил в Афганистан. Нищо чудно, че те всички те обичат толкова много.
Кастило срещна погледа й за миг.
— Можеш ли да ме оставиш някъде, откъдето ще мога да взема такси?
— Мога да направя нещо повече от това — каза тя, извади телефона си и набра номер.
— Том, нашият гост трябва да бъде закаран първо в „Уоруик“, а после — на летището. Веднага.
Тя погледна Кастило.
— Моят по-голям брат — каза тя.
— Досетих се.
— О’кей — каза Бети в телефона. — От южната страна, след пет минути. Благодаря, Том.
Тя прекъсна връзката, остави телефона в чантата си и потегли.
— Том ще изпрати кола на патрула по магистралите до Северната гара. Те ще те откарат първо до хотела, а после и до летището.
— Благодаря.
Когато стигнаха до Северната гара, не се виждаше кола, която да прилича на такава от патрула по магистралите. Бети спря в неосветения район и изгаси фаровете. След миг две коли спряха в района до гарата.
— Ето я и твоята кола — каза тя. — Най-вероятно ще те кара Том.
Бети светна с фаровете веднъж.
— Аз ли да отида при тях, или те ще дойдат при мен?
— Ти тръгни, а когато те видят, те…
— Беше чудесна, Бети, много ти благодаря.
— Аз ще се погрижа за Дик — каза тя. — Не се тревожи.
И тя го целуна леко по устните, нейните бяха топли и меки.
„Тази целувка не е целомъдрена — помисли си Кастило. — Но със сигурност не е и страстна. Нещо средно. Нежна.“
— Исусе! — каза той.
— Да, Исусе — каза тихо Бети. — Аз наистина не исках това да се случи.
Кастило я докосна по бузата с върховете на пръстите си, но не направи опит да я целуне.
— Тръгвай, Чарли — каза Бети.
Той извърна бързо глава и я целуна. Тя отговори, но след малко обърна глава.
— Тръгвай, Чарли — каза. — Моля те.
Той излезе от колата и тръгна към гарата. Една от колите тръгна към него. Той спря и зачака. Колата мина покрай него. Втората кола също тръгна и спря пред него. Кастило влезе и затвори вратата. Между предните и задните седалки имаше преграда. Тапицерията на задните седалки беше от тежка материя. Колата тръгна и към него се обърна един много едър и много черен полицейски служител, който носеше кепе, което изглеждаше прекалено малко за него.
— Първо в хотел „Уоруик“, а после — на летището. Така ли?
— Да, моля.
— Облегнете се и се насладете на пътуването — каза патрулът по магистралите и колата потегли по „Норт Броуд стрийт“.
(ШЕСТ)
Полицейският служител — Кастило забеляза, че е само сержант — се беше облегнал на колата, когато Чарли излезе от хотела с багажа си. Той взе куфара от Чарли, отвори задната врата, хвърли куфара в багажника, изчака Чарли да влезе и затвори вратата. Портиерът на хотела очевидно се чудеше какво става.
Бяха изминали пет или шест пресечки и бяха спрели на светофара на „Саут Броуд стрийт“, когато мобилният телефон на сержанта звънна.
— Изчакай малко, лейтенант — каза сержантът и се обърна назад. — За вас е, но връзката не е добра заради бариерата, която колата представлява.
Колата спря до тротоара, сержантът слезе, отвори задната врата и подаде телефона на Кастило.
— Ало?
— Тук е Том Шнайдер.
— Мисля, че сме се срещали и преди — каза Чарли. — Наистина оценявам…
— Да. И къде служите вие, във ФБР или някъде другаде?
— Някъде другаде.
— Е, чуйте ме добре. Видях какво правехте със сестра ми в колата.
— Наистина не знам какво да отговоря на това — каза Чарли. — Беше…
— Не отговаряйте. Просто слушайте. Ако продължавате да се занасяте със сестра ми, ще ви счупя и двата крака. Разбрахте ли ме?
— Чух ви съвсем ясно, лейтенант.
— По-добре не се връщайте във Филаделфия — каза лейтенант Шнайдер и сложи край на разговора.
Чарли върна телефона на сержанта, който очевидно беше чул разговора, защото каза:
— Той наистина ще го направи. По-добре е да обърнете внимание на думите му.