— И защо не?
— Колкото по-високо били в пирамидата на ФБР, толкова по-смущаващо било за ФБР да ги сложи зад решетките на справедливостта. Мога ли да продължа?
— Разбира се. Не знам на каква част от това да вярвам, но е интересно.
— Е, тогава върви на майната си, Чарли. Устните ми вече са запечатани.
— Не може да зарежеш работата по средата, Джоуел.
Исаксън го накара да чака достатъчно дълго, та да си помисли: „Проклет да съм, май няма да каже нищо повече.“ И едва тогава продължи:
— Оставяли ги във ФБР с ясното съзнание за онова, което са направили, и така заплахата висяла непрекъснато над главите им. Но положението се запазвало такова само докато те оставали във ФБР. А твоят приятел вече не работи за Бюрото, нали така? Сега работи за едно лошо момче, руснак. Но все още може да използва същия лост, за да… Как да го кажа? За да получи сътрудничеството на много хора от Бюрото. Което не е точно в интерес на ФБР.
— Добре, и какво от това? — запита Кастило. — Защо Кенеди толкова много се тревожи, че ще разберат къде е?
Макгайър имитира пистолет с ръката си и каза:
— Бум!
— О, хайде, Том! — каза Чарли.
— Стават и нещастни случаи — каза Исаксън. — Хората биват прегазени на пътя от неразумни или луди шофьори, някои падат от балконите на къщите си и така нататък.
„Исусе Христе, те наистина мислят това, което говорят!“
— Закопчейте коланите си! — чу се гласът на пилота. — Най-после получих разрешение да кацна на „Поуп“. Кацането няма да бъде гладко.
Носът на самолета мигновено се насочи надолу.
(ОСЕМ)
Въздушна база „Поуп“
Северна Каролина
21:55, 9 юни 2005
Вторият пилот скочи на земята веднага след приземяването и застана до вратата, готов да я отвори в мига, в който самолетът спре напълно. Пилотът очевидно искаше да излети колкото е възможно по-скоро. Защото, ако самолетът беше на разположение на Чарли, това означаваше, че не е на разположение на секретар Хол.
Самолетът спря на пистата пред основните сгради и вторият пилот веднага отвори вратата. Чарли слезе по стъпалата, като носеше куфарчето с лаптопа си и куфара, който беше донесъл със себе си от Филаделфия. Исаксън го последва, като носеше забравената в самолета от Чарли чанта, подаде му я, потупа го с обич по рамото и се качи обратно в самолета.
Чарли преметна презрамката на куфарчето през врата си, вдигна куфара и чантата и тръгна, като куфарчето го удряше при всяка крачка и му причиняваше голямо неудобство, към двойните стъклени врати на основната сграда. Още преди да е стигнал до сградата, самолетът наближи края на пистата и когато той бутна вратите с гърба си, за да влезе, видя, че самолетът набира скорост по пистата, готов да излети отново.
Чарли отново се запита защо ли идването му във Форт Браг е толкова важно, та Хол да му изпрати собствения си самолет. Единствената причина, за която се сети, беше, че жестът е бил направен предвид дългото разстояние и безкрайното чакане по летищата.
Зад бюрото в помещението стоеше изправен дежурният сержант.
— Трябва да бъда откаран до специалния военен център — каза Чарли.
— Вие слязохте току-що от самолета?
— Да.
— Военен ли сте?
„Добър въпрос. Кой съм аз? Специалният помощник на секретаря по вътрешната сигурност? Специален агент от Тайните служби? Майор Кастило от американската армия? Или агент от Бюрото за борба с наркотиците? Което и казах на брата на Бети, преди той да изкаже желанието си да счупи и двата ми крака.“
— Да — отговори Кастило на въпроса на сержанта.
— Ще трябва да видя документите ви, сър — каза сержантът. — И заповедите ви.
„Къде ли, по дяволите, са документите ми от армията? В капака на лаптопа, където ги сложих, когато тръгвах за Германия. И няма начин да ги извадя оттам сега, та да дам на сержанта интересна новина, която после да разказва на момчетата.“
— Не е възможно, сержант, съжалявам — каза Чарли. — Бихте ли се обадили на дежурния офицер в специалния военен център да му кажете, че майор Кастило има нужда от транспорт дотам? Очакват ме.
— Наистина трябва да видя документите ви, сър.
— Всъщност, това не беше предложение, сержант. Обадете се във военния център.
— Сър, тук е сержант Лефлър от основната сграда на „Поуп“. При мен е един джентълмен, който няма документи, но казва, че е майор Кастило и че вие го очаквате.