След петнайсет секунди, след като повтори името на Кастило, сержантът почти триумфално се обърна към Кастило и каза:
— Не са чували за вас, сър.
— Дайте аз да говоря с него, моля — каза Чарли.
Сержантът не отговори, вместо това набра номера по памет.
— Сър, не искам да ви безпокоя — каза той след миг, — но мисля, че е по-добре да дойдете тук. Може би имаме опит за нарушение на правилата. — След миг той добави: — Не, сър. Няма за какво да се тревожите. — После затвори.
— Сър, бихте ли седнали там? — каза той на Чарли, като посочи редицата столове, изработени от хром и пластмаса.
— Какво става, сержант?
— Сър, дежурният офицер е тръгнал насам. Той ще отговори на въпросите ви, ако имате такива. Моля ви, седнете, сър.
Сержантът постави длан на кобура на пистолета си.
„Какво, по дяволите, става тук? Не ме ли очакват?“
Чарли отиде до редицата столове и седна.
„По дяволите, ще трябва да му дам материал за приказки.“
— Сержант, може ли да отида там, за да отворя куфарчето си, моля?
— Останете на мястото си, моля, сър — отговори сержантът. — Ще говорите за куфарчето си с майора, когато той стигне тук, сър.
Телефонът на бюрото звънна. Без да откъсва поглед от Кастило, сержантът вдигна слушалката.
— Сър, дежурният офицер не е тук в момента…
— Ще бъде тук след две минути, сър. Ще се обадите ли тогава?
— Сър, един цивилен самолет вече беше тук. Току-що излетя…
— Да, сър. Наистина от него слезе един мъж. Няма документи, сър, той казва, че е майор…
— Не мисля, че е добре да правя това, сър, докато дежурният офицер не дойде тук. Той може да ви позволи да говорите с него…
— Не, сър, не знам с кого говоря. Вие не ми казахте името си.
Сержантът замръзна на мястото си, когато получи отговор. В този момент се появи майор от Военновъздушните сили, пилот, който носеше отличителните знаци на дежурен за деня.
— Какво става, сержант? — запита той.
— Сър, мисля, че е по-добре да вземете това — каза сержантът и му подаде телефона. — Обажда се помощник-командирът на Осемнайсети въздушен корпус.
Майорът взе телефона.
— Тук е майор Триуорд, сър. Дежурният офицер за деня. С какво мога да ви помогна, сър?
Майорът погледна Кастило.
— Извинете ме, сър, вие ли сте специалният помощник на секретаря по вътрешната сигурност?
Кастило кимна.
— Да, сър, той е тук — каза майорът и подаде слушалката на Кастило.
— Сър — каза сержант Лефлър, — на мен той каза, че е майор от армията.
— Тук е майор Кастило, сър — каза Чарли в телефонната слушалка.
— Ето, чувате ли, той отново го каза, сър — каза сержант Лефлър на дежурния офицер.
— Това пак съм аз, сър — каза Чарли в слушалката. — Прикрепен съм към отдел Вътрешна сигурност…
— Да, сър, току-що пристигнах с личния самолет на секретаря. Заповедите ми са да докладвам на генерал Макнаб.
— Той не ми показа и заповедите си, сър — каза сержант Лефлър. — Аз го помолих да го направи.
— Да, сър. Ще бъда тук — каза Чарли в слушалката. — Благодаря ви, сър.
Той подаде телефона на майора от Военновъздушните сили.
— Генералът ще дойде да ме вземе.
— Сър, мерките за сигурност повеляват никой да не напуска сградата, без да е показал документите си — каза отново сержант Лефлър.
Майорът го погледна, но не отговори.
— Онова, което искам да знам, е как така цивилен самолет е кацнал тук без разрешение и защо не ми е казано за това — каза майорът на сержанта.
— Пилотът обяви полета като план с първа степен на секретност на Тайните служби — предложи обяснение Чарли. — Това му дава право да кацне почти навсякъде, където пожелае.
— Вие да не би да сте и в Тайните служби? — запита майорът.
„Всъщност аз съм специален агент на Тайните служби. Искате ли да видите значката ми?“
Чарли се засмя тихо. Беше почти кикот.
— Нещо смешно ли казах?
— Не. Всъщност, майоре, аз също съм майор.
Генерал-майор Х. В. Гонзалес, висок пет фута и пет инча, доста мургав, с маслинена кожа и тежък не повече от 130 паунда, влезе наперено в сградата десет минути по-късно, следван от помощника си и един полковник, и двамата с ръст доста над шест фута. Всички носеха маскировъчни пустинни бойни униформи.
Помощник-командирът на Осемнайсети въздушен корпус се огледа и отиде право при Кастило. Чарли побърза да стане, когато той се приближи.
— Вие ли сте Кастило?
— Да, сър.
Генерал Гонзалес превключи на испански.
— Името Елейн Нейлър говори ли ви нещо?
— Да, сеньор.
— А как е първото име на съпруга й?
— Алън, сеньор.
— Но ние нямаме привилегията да го наричаме на първото му име, нали?